2010 година! Вихрят се строежи на магистрали, бушуват телевизионни полицейски операции. Пълноводно текат европейски пари, в Каварненско трещят рок-концерти, шурва и газ, смрадливецът "Кремиковци" е изтрит от картата, софийските метролъчове със скорост 20 метра дневно се насочват към Белград, а позитанските борци за социална справедливост и доживотно депутатство са набутани в миша дупка... Кеф!
Майстор Брайно, стар и печен театрален режисьор, поставя в N-ския театър "Зидари" на Петко Ю. Тодоров. Брайновото решение е иновативно, актьорите една седмица работят на строеж, за да бъдат органични и верни на режисьорската хрумка... Задава се представление, което ще взриви театрална България!
Взривът обаче се оказа от съвсем друго естество. Пристигна депеша. Театърът се преструктурира и с цел икономии, оптималност и още по-висока художественост, го сливат с градския исторически музей и хора "Заблеяло ми агънце". Половината актьори и актриси са съкратени, а самият Брайно, тъй като му остават 2 години до пенсия, е преназначен сред тенорите в "Заблеяло ми агънце". И всички действащи лица в спектакъла-бомба гръмват. Данчо, Христо, Иван, Драган, Михо, Стайко, Герги, дядо Милойко, Рада - всички отиват да се разписват на борсата...
Ще кажете - пълна трагедия, ужас, врява и безумие? Шибаняци... Нищо подобно, щом генерал-доцент Бойко е на държавното ни кормило! Сега целият състав на неслучилото се представление изкарва добри пари като зидаро-мазаческа бригада в строителната фирма "Ню билдинг стандарт". Зидат преградни стени, лепят плочки, монтират тоалетни чинии, редят гипс-картон, а техен шеф отново е дългогодишният театрал майстор Брайно.
Разбира се, веднага след вестта за преструктурирането печеният режисьор изпрати куп язвителни писма по посока на Министерството на културата. Даде и дузина гневни интервюта по вестници, радиа и телевизии. И, след като от цялата тази публична критика и бунтарство, съвсем както е в развитите демокрации, не последва нищо, гордо отказа да припява сред тенорите на "Заблеяло ми агънце" и се превъплъти в ролята на бригадир на строителна бригада.
- Ще играя по Станиславски! Никой, дори Веждичката, ако ме види, няма да усети, че всъщност не съм истински зидар!
Направи го така, както един наистина голям артист може да го направи. И само понякога вечер, след работа, когато бригадата седне да отмори на чашка в кръчмата "Ласвегаско ноктюрно", дръпнал яка зидарска глътка ракия, го виждаха да се изправя бледен и героичен, като някакъв Ленин, повел трудещите към Зимния, да крещи към масите, ресторантските, искам да кажа:
- Ще го направя аз този спектакъл! И всички вие ще се скъсате да ни ръкопляскате! Но първо трябва революция да направиме! Нов Девети септември!
След което, разбира се, веднага го прибират. Но не полицията! Днес полицията не е като милицията от едно време, дето кажеш ли нещо против властта, веднага идва джипката. Днес е свобода и имаш право да говориш каквото си поискаш, щото каквото и да говориш все едно - нищо не се променя! Прибира си го актрисата, дето трябваше да играе Рада, Христовата изгора, чиято сянка зидарите, ако я знаете пиесата, трябваше да вградят в постройката...
То, да ви кажа, Радината сянка сега май е вградена в почти всички строежи на "Ню билдинг стандарт"! Щото след преструктурирането на трупата тя там сега от сутрин до вечер тапети лепи. А под всеки тапет какво - сянката й, разбира се! Вградена завинаги...
