Срещнали се веднъж две електронки на чашка кафе в кръчмата "При Бозе", точно под табелата с надпис "Статистическа вероятност - всекиму, вересия - никому".

- Ленче, да ти се похваля - казала едната, - преместихме се с моя в нова къща. Мезонет с градинка на хубаво място - водороден атом.

- Ох, блазе ти, Ели - казала другата със зле прикрита завист, - късмет извади ти с твоя. Ми то си е късмет! Гледаш го хубав, здрав, и спинът му наред, ама знаеш ли как са му подредени кварките?

- Обаче от агенцията малко ни излъгаха - продължила първата, - уж самостоятелен атом беше в рекламата, пък се оказа, че е във водна молекула. Сега не можем да се разберем със съседите кой по коя орбита да обикаля и се водят едни дела... На всичко отгоре молекулата не е свободна, ами в някакъв разтвор е включена. Не можем да се отървем от йони, през два дни строят бараки наоколо, просят по орбитите, крадат, та се налага да викаме квантовата полиция. Обаче и те - дойдат, ослушат се, помрънкат, че Законите на Електростатиката били остарели, нищо не можели да направят. Попсуват някой си Кулон от министерството и си заминат. Загубена работа!

- Не ми се оплаквай - отговорила втората, - аз какво да кажа, като живеем в панелка около един уранов атом? Наблъскани сме 92 семейства. Ужас някакъв! Един издул чалгата, друг се напил и млати жена си... Боклуците изхвърлят кой където завари. Асансьорът се развали преди две седмици. Знаеш ли какво е да изкачваш шест енергетични нива и да мъкнеш торбите с фотони? Още не можем да съберем по два електронволта на калпак за ремонта. На всичкото отгоре се говори, че атомът бил нестабилен и щели да ни бутат. Съседката ми каза, че забелязала вчера един бавен неутрон, обикалял наблизо, гледал... Какво ще става, не знам. Дано да се закачим поне за някоя алфа частица, че иначе - на свободен наем в някой проводник и напред-назад по посоката на тока...

- Няма да се притесняваш - успокоила я първата, - ако нещо стане, хващаш бета-лъчението и - в чужбина. То така и така тук вече не се живее, напълни се със селения и даже няма къде да си паркираш вълновата функция... Освен това има и по-лошо. Тронка помниш ли я - от гимназията? Нали се залюби с един много учен? Докторати писаха, публикации, титли, не ти е работа... Живееха уж в един ексклузивен неонов атом, стабилен, всички екстри, охрана, частен басейн и така нататък... Вятър и мъгла! Оня ден ми плаче по телефона - ми оказало се, че селището било в лазер. През пет наносекунди събирай багажа и заминавай на майната си! Представяш ли си?! И друго - нейният скитал непрекъснато уж по конференции, уж по конгреси. Трябвало да си поддържа валентността, викал... Какво мислиш, оказало се, че се усамотявал в един свръхпроводник и там се съвокуплявал с някаква фльорца в инфрачервения спектър! Това Тронкиното живот ли е? Кожа и кости останала горкичката, нервата я гепила и мисли вече за анихилация с подходящ позитрон!

- Ц-ц-ц, бедничката! - зацъкали двете електронки, допили си кафето и взели кратък енергиен заем, за да си го платят, без да нарушават Закона за Запазване на Енергията.