|
| *** |
Знам го, защото доскоро нищо не се чуваше в нашата гора - нито автомобили, нито хорска приказка, да не говорим, че никой от града не идваше при нас. Явно всички бяха отишли там, на онова незнайно за нас място, което всички наричат с думата "отпуска". Никой от нашите хора не ходеше никъде. Само един старец отиде в града, денонощно клеча по опашки и пръв си извади нови документи за самоличност, но след това млъкна и вече не участваше в никакви спорове. В новото му тескере сбъркаха егенето, записаха го с нова възраст - двайсет години и с ново, женско име. От тогава той стана много мълчалив. Клечи пред хоремага и храни прасетата си. Прасетата му са умни, от сой, и той полага голяма грижа за тях. Направо се престарава. Той можеше да говори и с неодушевени предмети и само веднъж е губил спора с тях, но тогава беше пил повече вода отколкото менте, и после мълча цял месец.
Есента дойде и в гората вече има всичко - колите ръмжат и обикалят гората ни като големи тенекиени кучета, и хора разни щъкат насам-насам.
Завчера, например, дойдоха едни с лъскавите дрехи, изсипаха се от автомобилите, а двама мушмороци направо извадиха камери и започнаха да ни снимат. И да ни питат:
- Готови ли сте?
Ние нищо не казахме.
- Предлагаме ви - продължиха те, - да ви заснемем за ново предаване. За живота на обикновения човек. Но предаването ще бъде необикновено. Ще го наричаме риалити-шоу и всичко в него ще бъде истинско. Ние нищо няма да поправяме и няма да ви се бъркаме.
Един от нашите, който не беше пил от сутринта, се подлъга и попита:
- Какво трябва да правим?
- Ще ви отрежем ушите - отговориха му без капчица срам.
- Става - рече нашият трезвеник. - И без това едно чувам, а друго виждам. Какво ще ми платите за едно ухо?
- Ние ще отрежем и двете. А наградата е голяма. В хиляди. И ще ги получите в края на предаването.
- Друго ще режете ли? - попита един от нашите.
- На вас ще ви отрежем единият крак - пак рекоха, без да трепнат, градските хора.
- Може - съгласи се нашият. - Не сме футболисти, не пътуваме никъде. Направо ще ви бъда благодарен да ме отървете от един излишен крайник. Не мога да го храня и него.
И така - един по един горските ни люде се наредиха на опашката за новото предаване за обикновените хора.
Аз си допих чашата и тъкмо да тръгвам, когато новото предаване за живота на обикновените хора рухна с гръм и трясък.
- Я пак повторете какво ще ни направите още? - извиси глас кръчмарят.
- Ще ви спрем пиенето - рекоха телевизионерите, - само за седмица, докато ви снимаме. Зрителите трябва да разберат, че сте напълно нормални. Никой нищо няма да пие - нито капчица.
Целият лъскав екип, заедно с двете камери, които не спираха да снимат, бяха изхвърлени веднага.
Излязох с тях и видях как си отупаха дрехите, събраха си папките и химикалките, а камерите направо изхвърлиха в сандъка за смет. Явно ги бяха били с камерите.
Един от тях се загледа в работата на стареца със сбърканата самоличност, после всички отидоха при него. Малко им беше това, което стана в кръчмата.
Старецът продължаваше да храни хубавите си прасета. Много внимателно и много странно ги хранеше. Взима на ръце всяко от прасенцата, вдига го внимателно и то хапва ябълки направо от дървото. После го пуска на земята, взима друго прасенце и вдига зурлата му към сочните ябълки.
- Какво правиш, дядо? - попитаха го ония от телевизията. - Кой храни така прасетата си! Остави другото, ами отнема толкова време...
Младият старец със сбърканите документи тихо им рече:
- Че какво е времето за свинете...
Нали ви казах - есен е вече.
А есента в гората винаги е друга.
