Правителството възнамерява да увеличи държавния дълг с близо 50% до края на 2011 г. От сегашните 9.8 млрд. лв. той може да стигне рекордните 14 млрд. лв. според проекта за бюджет 2011 г. Ако към тази сума се прибави и размерът на новите държавни гаранции за кредити през 2011 г., които са около 800 млн. лв., за година и половина задълженията на държавата ще нараснат с около 5 млрд. лв., т. е. с 50%.



Външният дълг на България към 31 август т.г. е 3.39 млрд. евро, или около 6.6 млрд. лв. Вътрешният дълг е 3.2 млрд. лв. Така че общо задълженията на държавата по последни данни са 9.8 млрд. лв., или 14.4% от БВП.

От януари насам увеличението на дълга е с около 370 млн. лв., или 0.1% от БВП. До края на годината се очаква да бъде емитиран дълг за още към 600 млн. лв., сочат сметките на базата на докладите по бюджетите за 2010 и 2011 г. За тази година бюджетът предвиждаше увеличение на дълга с нови 2.7 млрд. лв. до 12.2 млрд. лв., но по всяка вероятност няма да се стигне до тази цифра и до Нова година задълженията на държавата няма да надминат 10.4 млрд. лв.

Догодина обаче правителството иска да вземе нови заеми за 3.5 млрд. лв. и да осигури нови държавни гаранции за 0.8 млрд. лв., от които 460 млн. лв. за БДЖ и 250 млн. лв. за Национална компания "Железопътна инфраструктура". Намерението е 2 млрд. лв. от въпросните 3.5 млрд. лв. да се наберат чрез емитиране на облигации на международните пазари. Целта е със сумата да се покрие дефицитът в бюджет 2011, който по план ще бъде тъкмо 2 млрд. лв. Други 400 млн. лв. са по голямо заемно споразумение с Европейската инвестиционна банка за усвояване на еврофондовете. 800 млн. лв. пък ще бъдат събрани чрез емисии на ДЦК на вътрешния пазар. Така само за година и половина задлъжнялостта на страната може да се увеличи до рекордните 14 млрд. лв.

Като дял от БВП дългът ще стигне 18%, което е доста под европейската граница от 60%, но пък ще даде много лош сигнал пред Брюксел за бесните темпове, с които нарастват дълговете в сегашните условия. Стратегията за управление на дълга през 2009 - 2011 г. действително предвижда той да достигне 25% от БВП, но според анализаторите този процес трябва да бъде сдържан, а не да се прави такъв скок само в рамките на година и половина.

"Надявам се заложеното увеличение на дълга да е само опция и да не се реализира. Иначе ситуацията ще стане опасна, защото не е ясно на каква цена и дали изобщо ще е възможно да се реализира емисия облигации за 1 млрд. евро", коментира Десислава Николова от Института за пазарна икономика. Според нея проблемът не е в абсолютния размер на дълга, до който ще се достигне, а в сигнала, който се изпраща към инвеститорите.

Според Николова и колегата й от "Отворено общество" Георги Ангелов има и алтернативни начини за финансиране на дефицита и това е например приватизацията. От разпродажбата на "Булгартабак", държавните дялове в ЕРП-тата и други кабинетът планира да събере догодина 450 млн. лв. Изследване на ИПИ дори показва, че сумата може да набъбне поне до 1 млрд. лв. Освен това Николова смята, че ако т.г. кабинетът не стопи фискалния резерв до минимума от 4.5 млрд. лв. и си запази малко повече пари, догодина може да ползва тях за запълване на дупката в хазната и да не тегли нови заеми.

Икономистите Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии и Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч" критикуват изначалното намерение на правителството да заложи дефицит в бюджета, който да трябва да се финансира с дълг. "Желанието на правителството да харчи повече, отколкото събира, е притеснително", коментира Богданов.

Проблемът с трупането на дълг е и в това, че не може да се прогнозира при какви лихви може да се теглят заеми и да се пускат облигации. По този начин на практика държавата става заложник на ситуацията на международните дългови пазари, която едва ли през 2011 г. ще е благоприятна за България.