Държавата възнамерява да изземе от лекарите решението какви медикаменти да се изписват на болните и да им спусне единни задължителни стандарти, които те трябва да спазват. Идеята е да се утвърдят алгоритми за лечението на болестите, които да указват какви видове препарати и в какви дози се предписват при всички състояния и болести.



Нещо подобно са клиничните пътеки на здравната каса, в които също е описано кои болести се лекуват в болница, кои са задължителните процедури при лечението, колко е минималният престой и какви специалисти са нужни.

Промените са предвидени в Закона за лекарствата в хуманната медицина и са подготвени от Министерството на здравеопазването (МЗ).

Алгоритмите ще бъдат описани в наредба към закона. От нея ще стане ясно доколко ще се дава свобода на лекарите да избират определена терапия. Тъй като в мотивите към законопроекта не пише защо се налага нововъведението, може да се допусне, че по този начин министерството цели да ограничи размера на средствата, които плаща за лекарства заедно с НЗОК. Алгоритмите обаче могат да генерират по-голяма корупция сред фармацевтичните компании.

В момента лекарите - и в доболничната помощ, и в болниците, имат относителна свобода на избор какви медикаменти да предписват. "Не може централизирано да заместиш решенията на хиляди лекари. Това е планова икономика. Освен това винаги е по-трудно да корумпираш хиляди лекари, така че да "изберат" даден медикамент, отколкото да подкупиш един централен орган", коментираха представителите на фармацевтичния бранш.

Правилата ще бъдат подготвени от нова структура - Държавна комисия по лекарствените продукти и медицинските изделия към Министерския съвет, която ще обедини сегашната агенция по лекарствата и аналогичните структури в здравното министерство. "Освен че ще спуска новите стандарти, комисията ще следи за спазването им, а при отклонения от алгоритмите ще глобява медиците между 5000 и 10 000 лв.", предвижда законът.

Освен функциите на агенцията за контрол над производството, търговията и рекламата на лекарства и на клиничните изпитвания, бъдещата комисия ще поеме и ценообразуването на медикаментите и позитивния лекарствен списък, който решава кои препарати и на каква цена се плащат от здравната каса и държавата, предвижда още законопроектът. Държавната комисия по лекарствата ще се състои от председател и четирима членове. Те ще се назначават от кабинета.

"Изумен съм. А и някой ще трябва да контролира дали се спазват тези стандарти!", каза пък директорът на агенцията по лекарствата Александър Янков. В момента нито агенцията, нито здравното министерство има капацитет да следи кой медик какво предписва. Янков обясни, че в проекта няма негови предложения и не е участвал в писането му.

За пръв път ще се даде възможност на здравната каса и МЗ да искат от комисията да променя позитивния списък, т.е. да маха лекарства от него или да намалява процентите от цената им, поемани с публични средства. Освен това здравната каса ще има право да договаря отстъпки от производителите на медикаменти. Текстът е спорен, тъй като лекарствата влизат в позитивния списък само ако докажат, че предлагат най-ниската си цена в сравнение с 9-те най-бедни държави в Европа. Така предложени, двете поправки могат както да лишат пациенти от лечение, така и да отворят врата за корупция.

"Лекарствата са най-регулираният бизнес, за тях се издават най-много разрешителни. Ако тепърва те ще се дават от 5-членна комисия, има опасност системата да блокира", смятат производители на лекарства.

МЗ ще продължи да се занимава с цените на лекарствата и позитивния лекарствен списък до 31 юли 2011 г.

Идеята на МЗ за мегаорган за лекарствата противоречи на европейската практика. Агенцията по лекарствата беше създадена по искане на Европейската комисия в хода на преговорите за присъединяване на България към ЕС. Изричното изискване на ЕК беше тя да се занимава само с контрола над безопасността и качеството на лекарствата, но не и с ценообразуване, което е част от държавната политика, както е във всички останали страни на ЕС.