|
| *** |
Той се огледа и кимна.
- Не е ли някак малко? - поставих ребром въпроса.
Той пак се огледа, но не кимна. Тръгнахме по алеята около езерцето. Водоплаващите птици подозрително ни следяха.
- Вижте, полковник, аз две години съм бил в казармата, три пъти по един месец съм мил чинии в кухнята и веднъж съм изстрелял пет патрона!
Той за пръв път ме погледна:
- Значи не сте цивилна гарга?
- От резерва съм - потвърдих.
Продължихме по алеята. Той се огледа и ми каза:
- Има и друго. Фрегатата и хеликоптерите са за отвличане на вниманието. Основното е... - той пак се огледа.
За да го предразположа, огледах се и аз. Той продължи полугласно:
- Разкопаваме улиците!
- Тоест как? - не го разбрах.
- По стратегически план! Копаем!
Започнах да загрявам.
- Невъзможно, полковник! Нали бе отчетено - улиците на София и другите населени места се разкопават безразборно, включително и след ремонт, заради липсата на координация между общината, дружествата в сферата на инфраструктурата и частните собственици. Какъв ти тук стратегически план!
- Така е. Затова има граждански съвет за контрол на уличните ремонти. Щом е нужно граждански съвет да контролира уличните ремонти, представяйте си за какво мислят тези, дето това им е работа!
- За секретарките си - казах.
Той се огледа:
- Не издавайте военни тайни! Важното е да се знае, че в което и да е населено място се копае по стратегическата система "цунами". И гражданите се сърдят. А не бива. Защото това е част от българската военна доктрина.
И аз се огледах:
- Полковник! Значи военните го искате това копаене?!
Той загърби водоплаващите и ми прошепна:
- А една фрегата, два хеликоптера и 1000 войници?
- Така е. Обаче не разбирам стратегията?
Той мълниеносно извади пистолета си и стреля. Нещо изграчи откъм водата.
- Патицата подслушваше! - обясни той. Сетне се усмихна - Вече няма...
От кухнята притича мъж в мръсно бяло. Ние пак тръгнахме около езерото.
- Приспособяваме се спрямо релефа на местността - каза ми той. - Релефът на местността у нас е разкопан. И това става важен елемент от отбраната на страната ни, а също и на Обединена Европа, респективно НАТО, чиято източна граница сме.
Като редник от резерва веднага оцених казаното. Изгледах го с възхищение. Той се разпали, очевидно нагази в любимата си тема:
- Представете си, че сте агресор. Идвате в България и какво става - пропадате в ров за телефонен кабел!
- Като нищо! - прошепнах с блеснали очи.
- Опитвате се да заобиколите - пропадате в ров за водопровод! Опитвате да форсирате от другата страна - там хлътвате в дупка за билборд!
- Хлътвал съм! - споделих - Е този белег ми е оттогава!
- Паниката вече ви е стиснала в клещите си - продължи той, - хуквате панически назад и, разбира се, пропадате в изкоп за топлофикационни тръби. В крайна сметка единственото спасение за врага е бяло знаме и пълна и безусловна капитулация.
Пак го изгледах с възхищение. Той замълча. Две-три крачки и обиколихме езерото. Откъм кухнята замириса на печено. От това по-добър финал - здраве!
