***
Адвокатът по делото за конфликт на интереси срещу Ахмед Доган - Румен Еленски, оня ден украси защитната си пледоария с цитат от Булгаков. По повод съмнения към клиента му, че е взел милиони за хидротехнически консултации, без да има такова образование, адвокат Еленски приведе думи на Коровиев от "Майстора и Маргарита". Има епизод в книгата, в който двама от шайката на Дявола (Коровиев и Бегемот) висят пред ресторанта на писателите в Москва и спорят, дали са писатели или не, с гражданка, която не ги пуска вътре. След като им искат писателски карти, за да удостоверят, че са литератори, Коровиев в отговор й съобщава това, което адвокат Еленски цитира, леко адаптирано, в съдебната зала: от всяка книга на Достоевски е видно, че той е писател, но и той не притежава удостоверение за това...
Вчера адвокат Еленски проведе тв диспут с Елеонора Николова, която е ангажирана по същото дело, но от страна на държавата. Двамата юристи отделиха дискусионно време и за литература.
***
Елеонора Николова: И още нещо искам да кажа. Вчера възмутителното, аз не се възмущавам от колеги, всеки упражнява професията си, както намери за добре, както Ви казвам, аз съм удовлетворена от това, че защитавам в случая обществения интерес...
Витомир Саръиванов, НТВ: А кое е възмутителното?
ЕН: Така, намесата на Достоевски в цялата тази ситуация. Аз мисля, че Достоевски в този контекст, на това дело, може да бъде използван само в посока на "Престъпление и наказание" и на "Идиот". Защото ние, българските граждани не сме идиоти.
ВС: Какви доказателства имате за това? Според мен, доказателства има в обратната теза много.
ЕН: 20 години търпение, да. Доказателство. Но виждам, че оттук нататък хората очакват друго. Очакват държавата като такава да застане на мястото си с всичките институции - съдебни, прокурорски, досъдебни и всеки да получи това, което е направил. Защото тази арогантност, флагрантна арогантност, тази демонстрация пред всички българи, това е една хвърлена ръкавица. Трябва властите да я уловят.
ВС: Между другото, като казвате арогантност, г-н Еленски, ще успеете ли по някакъв начин да накарате клиента си да се появи в съдебната зала?
Румен Еленски: Вижте, по закон това не е задължително. Но искам да се върна...
ВС: То не е въпрос на задължително, незадължително. Въпрос на морал е, както и ходенето на работа. То също е въпрос на морал, струва ми се.
РЕ: Искам да се върна на последната реплика на г-жа Николова. Много ми хареса, действително. Злоупотребата с Достоевски. С риск да направя още един път лошо впечатление, да се върнем на една фраза на Сартр: "Адът, това са другите". В контекста на казаното от г-жа Николова - адът, това са парите на другите!
