За клишето "Новият Моуриньо" се бият мнозина треньори. Никои не си признава това, обаче всички се ласкаят, ако ги нарекат така. Но определението най-точно приляга на един. Българската публика ще го види на 30 септември в София, когато отборът на "Порто" ще гостува срещу ЦСКА в гр. "I" на Лига Европа. Това е новият наставник на "драконите" Андре Вияш-Бояш. Всъщност той всячески отказва да бъде сравняван с Моуриньо, но е негово копие - и като поведение, и като стил на обличане, донякъде и като външен вид. А както личи, и като футболен нюх.

Защото под негово ръководство "Порто" стартира изумително, като спечели и 9-те си досегашни официални мача от началото на сезона. Петте за първенство, двата плейофа с "Генк" (Бел) в Лига Европа плюс мача с "Рапид" в групите, както и двубоя за Суперкупата срещу шампиона "Бенфика". Последният бе и най-важен за Вияш-Боаш. С него той реално стартира работата си начело на "Порто". А отборът имаше да си връща на вечния съперник, който през миналия сезон стана шампион. Спомняте ли си как Моуриньо се радваше неистово на "Камп Ноу" в края на април, когато "Интер" отстрани "Барселона"? Е, така изглеждаше и Вияш-Боаш при успеха над "Бенфика", който му донесе и първия трофей в кратката му кариера.

И как няма да е кратка. Андре е едва на 32 години! Да, няма грешка. В треньорския бизнес започва обаче едва от 17-годишен, когато тогавашният наставник на "Порто" сър Боби Робсън го привлича в скаутския екип, за да разузнава следващите съперници на португалския тим.

"Боби Робсън бе първата важна фигура за мен. Той бе наистина голяма личност във футбола. Много ми помогна, когато стъпих толкова млад и уплашен на стадиона", разказва Вияш-Боаш.

Несъмнено втората величина за Андре е Жозе Моуриньо, който през 2003-та решава да изтегли в най-близкия си екип 25-годишното тогава момче, понравило му се с работата си за "Порто". В края на същия този сезон, през май 2004 г., португалският клуб печели Шампионската лига, а малко след това "Сан Жозе" (Свети Жозе) отива да трупа още по-голяма слава в "Челси". Като не пропуска да вземе със себе си младия Вияш-Боаш, който вече е успял да го впечатли с всеотдайност, хъс и умения. Андре получава отговорна задача - става скаут в "Челси". Като не само дава максимума от себе си в името на успеха на Моуриньо, но и попива от опита на своя ментор. Впрочем, по това време при изпълнение на задълженията си посещава София, за да разузнава "Левски" преди двубоите с "Челси" в Шампионската лига.

В знак на солидарност напуска лондонския клуб, когато през 2007 г. собственикът Роман Абрамович се разделя със своя най-успешен треньор. На 2 юни 2008 г. "Интер" назначава Моуриньо. За когото едно от първите изисквания при преговорите е да вземе със себе си Андре. Последвалите успехи доказват класата на Моуриньо. За която много клубове започват само да мечтаят.

В скромния "Академика" (Коимбра) също са впечатлени и решават да рискуват. Отправят покана към Вияш-Боаш през есента на 2009-а, когато отборът е в дъното на класирането на португалското първенство и е заплашен от изпадане. С надеждата магията на "Свети Жозе" да проработи и при тях, от клуба обясняват защо рискуват с 31-годишния тогава специалист: "Успехът на Моуриньо навсякъде досега е тясно свързан с работата на Вияш-Боаш с разузнаването и анализите на съперниците, което и самият Моуриньо признава."

Жозе с голяма доза нежелание пуска Андре от "Интер", но все пак преценява, че е време след 14 години работа като асистент младият специалист да се гмурне в по-дълбоки води.

Вияш-Боаш започва да показва качествата си моментално и резултатът е изумяващ - "Академика" не само се спасява от почти безнадеждната ситуация, но и завършва сезона на 11-о място. Андре действа твърдо и безкомпромисно (познайте като кого). От това си пати и българският нападател Крум Бибишков, който набързо е запратен като резерва в "Академика".

Впечатляващото представяне и методика, а и едно рамо, ударено от Моуриньо, довеждат "Порто" до сензационното решение да заложат на Андре, превръщайки го в най-младия наставник в клубната история. Който обаче при първото сравнение с Моуриньо енергично заявява: "Не съм ничий клонинг! Искам да оставя своя следа в този клуб! Всички говорят за възрастта ми, но причината за моето назначение са способностите ми. За начало трябва да спечелим титлата още този сезон!"

Дръзки, резки думи. Не е трудно човек да се сети откъде е научен този маниер. Но и почеркът на терена е сходен - "Порто" на Вияш-Боаш спазва желязна тактическа дисциплина и съставът е много балансиран. Освен това е много млад - само вратарят Хелтон е с няколко месеца по-възрастен от треньора. Това е неслучайно - Вияш-Боаш иска да изгради състав с перспектива за години напред. А и не желае да има други вътрешни авторитети, освен него. Страхотно его, макар самият той да казва: "Ние имаме различни характери с Жозе, различни личности сме. Работя и комуникирам по друг начин." Футболистите на "Порто" показват твърда вяра в новия си треньор и не крият, че ги е спечелил - нещо, което е характерно и за Моуриньо. Достатъчно със сравненията. Както стана видно Андре Вияш-Боаш се дразни от тях. Би приел да бъде оприличаван със своя футболен учител само по постигнати успехи.