|
Избирането на Пинтър, когото мнозина смятат за един от най-великите живи драматурзи, беше изненада за мнозина, коментира Ройтерс. Обявяването на тазгодишната награда за литература беше забавено заради разногласия в тайния комитет, който определя спечелилите.
Харолд Пинтър ще получи наградата си от 10 млн. крони (1,28 млн.) на официална церемония, която по традиция се насрочва за 10 декември в Стокхолм и в Осло. Наградите за литература, физика, химия, медицина и икономика се връчват в Стокхолм, в Концертната зала от краля на Швеция Карл XVI Густав. Нобеловата награда за мир се връчва в Осло. Нобелистите освен парична награда получават златен медал и диплом.
75-годишният лондончанин, син на евреин шивач, е роден в лондонския работнически квартал "Хакни". Той е автор на множество драми ("Кухненският асансьор", "Парникът", "Рожден ден", "Тленна прах", "Колекцията", "Любовникът" и др.), на телевизионни и филмови сценарии ("Жената на френския лейтенант" по романа на Джон Фаулз). На младини е бил и поет, и театрален актьор (под псевдонима Дейвид Бейрън). Ранното творчество на Пинтър е повлияно от Самюъл Бекет, с когото стават големи приятели.
Харолд Пинтър е лауреат на много международни награди. Той е Доктор хонорис кауза на СУ "Климент Охридски" и е носител на наградата "Перперикон" за 2005 г. за принос към българската и европейската култура. През 1966 той става Кавалер на Британската империя, но отказва предложението на Джон Мейджър за рицарско звание. По време на кризата в Косово през 1999 г. Пинтър заклейми намесата на НАТО и заявява, че тя "ще утежни мизерията и ужасите и ще съсипе страната". През 2001 г. се включи в Международния комитет за защита на Слободан Милошевич, като каза, че Клинтън също би трябвало да бъде съден. Харолд Пинтър е един от най-върлите критици на американската външна политика. За него правителството на САЩ е "кръвожаден звяр", който иска да си осигури контрол над иракския петрол.
През януари 2002 г. Пинтър заболя от рак на гърлото.
История
Първият лауреат на Нобелова награда за литература е френският поет Рьоне Сюли Прюдом. СССР принуждава Борис Пастернак публично да се откаже от наградата си за "Д-р Живаго" през 1958 г. Френският философ Жан-Пол Сартр пък отказва да я приеме през 1964 г. с думите: "Един автор не бива да си позволява да се превърне в институция." Уинстън Чърчил получава Нобеловата награда за литература през 1953 г., докато е премиер на Великобритания. Авторът на "Врява и безумство" Уилям Фокнър бил толкова пиян преди церемонията по връчването, че организаторите се безпокояли дали ще успее да се съвземе и да получи наградата си. Той обаче успява да изтрезнее достатъчно, за да произнесе една от най-изтънчените речи в историята на церемониите по наградите.
Участниците на срещата в Сламанка призоваха за прекратяване на американската блокада над Куба