Печатът по принцип е писане върху водата и негова тъкан е злобата на деня. Но понякога вестникът може да те върне толкова назад във времето, като да не е излязъл току-що от печатницата, ами все едно разлистваш пожълтелите страници на Историята.

Един човек с белег на високото перестроечно чело шества из цялата преса: Михаил Горбачов, който ни връща двайсетина години назад. Или пет-десет, ако загледаме неговия събеседник Петър Стоянов. Михаил Сергеевич е у нас за участие в конференцията "Европа гледа на Изток". Първият и последен президент на СССР казал пред участниците, че трябва да се върнем в Голяма Европа, ама щом самата конференция вика да гледаме на Изток... ще гледаме, къде ще идем.

"Стандарт" задвижва едновременно назад и напред машината на времето с асоциативни реминисценции от ерата, когато улиците на България опустяваха, за да съпреживява населението страстите на робинята Изаура и гадината Леонсио. Новата "Изаура" (според неназовани съвременни депутати) е бившата вече шефка на фонд "Земеделие" Калина Илиева, чието сдобиване с мъжко чадо (пу, пу, пу, от здраве да не се отърве) занимавало депутатите повече от вота на недоверие с всичките му дебати и салтанати. И правилно - вотът така или иначе бе обречен и не мина, а децата са копчето за бъдещето в машината на изгубеното време.

Мъжът на всички епохи, Премиерът БоБо, също сам по себе си е една машина на времето и мнозина виждат в него най-доброто от Живков, Стамболов и модерния европейски политик, колкото и абстрактно да звучи това. В понеделник Б посреща у нас един от кумирите си - Ангела Меркел. Към това най-близко близко бъдеще хвърля светлина "24 часа" с анонс за визитата, където между останалото четем: "...С Борисов през 2009 г. в отбора на Меркел влезе нов играч, който не е без значение, особено в ролята си на полузащитник откъм източнобалканската част на трудния политически терен", о, я-а-а.

Поемай топката, Бате, днес му е времето!