Трибуните на кортовете бяха препълнени.
Противникът беше ударил топката и тя вече летеше към Бойко. Не му се седеше ей така и да чака една топка със скръстени ръце. Затова Бойко отиде в МВР и стана главен секретар, свали шофьора от служебната си кола и сам подкара автомобила. Даде едно-две интервюта, като подчерта, че е възмутен от хаоса по пътищата. Каза, че ще направи всичко възможно да облекчи живота на хората - тези, които фучат с дебелите си коли и присвяткват с фарове, веднага да влизат в затвора, а до новоизлюпените шофьори ще трябва по една година да седи някой с по-голям опит, иначе ред по пътищата ще видим на куково лято.
Върна се на корта и видя, че топката, изпратена от противника му, едва-едва наближаваше неговата половина. Имаше още време, докато я удари и с този си удар да спечели мача. За да не скучае, отиде на избори за кмет, спечели ги, народът го понесе на раменете си. Даде 5 хиляди обещания на съгражданите си, даде 15 хиляди интервюта, разгроми провалената опозиция и се захвана да строи светлото бъдеще на столицата. Разхвърля из страната балирания софийски боклук, оглави бунта на общините за тяхната финансова независимост, изкопа новия тунел на метрото и нахрани кучетата си.
Едновременно с това обиколи европейските държави, снима се с всичките по-първи хора, каза им колко са велики, а те му отговориха подобаващо.
Преди топката почти да стигне до ракетата му, Бойко ошета държавата, стъкми нова партия, спечели изборите, даде 50 хиляди интервюта, разгроми провалената опозиция и се захвана да строи светлото бъдеще на държавата.
Върна се на корта и замахна с ракетата.
Имаше още време, докато отрази правилно топката и затова се зае да строи всички магистрали в родината, пусна метрото, забърка бетона за най-голямата спортна зала на Балканския полуостров, вечеря с президентите на 200 държави, отиде на театър, даде под съд продажниците от опозицията, изпрати данъчни и агенти под прикритие на всички, които си мислеха, че могат да го бият на тенис или да го победят на футбол на малки вратички.
Топката почти докосваше вече ракетата му.
Отиде да нагледа кучетата си, преряза десетина ленти, проведе дузина кратки заседания на правителството, мина през парламента и въведе ред, като издърпа ушите на едни от депутатите, други наказа в ъгъла, а трети направо подмина - да ги види сега как ще се оправят, обгърнати в неговото мълчание.
Прескочи и до прокуратурата, прегледа списъка на задържаните, даде указания, срещна се с разни стачкуващи и недоволни, отряза парите на общините, прелетя през океана, вечеря с американския президент, на връщане спря за обяд в руската столица, направи един бърз и успешен мач с новия московски кмет и се върна на корта.
Топката вече беше пред него и го чакаше. Замахна и я удари с всичка сила - както той си умееше.
Веднага след това се срещна с религиозните общности, каза им как да живеят в мир и разбирателство, удари катинара на десетина болници, смени по телефона трима от министрите си, нагледа строежа на всичките магистрали и се повози на ново влакче в метрото.
Върна се на корта да види как топката, ударена от него, спокойно и уверено летеше към противника му, който, блед и изнурен, чакаше края на мача. Имаше още време до края. Бойко прегледа накрак рейтингите на правителството, нанесе една-две корекции, прие седем чужди делегации, срещна се с най-тайните резиденти на най-тайните световни тайни служби, удари един белот с охраната си и се върна на корта тъкмо навреме. Съдията обяви край на мача, противникът със страхопочитание стисна коравата му премиерска ръка и после, изтощен, се строполи до мрежата.
Трибуните отговориха с ръкопляскания, преминаващи в бурни овации.
Бойко се качи в служебната кола и заедно с ескорта си тръгна към другия край на града. Предстоеше му мач на малки вратички.
|
|