Държавите в ЕС ще могат да бавят плащанията си към бизнеса най-много 60 дни, в противен случай ще трябва да плащат солени лихви и компенсации. Това предвиждат промени в евродирективата за забавените плащания, за които се споразумяха преди броени дни Европарламентът и Съветът на министрите. Промяната ще се гледа от Европарламента идната седмица и след утвърждаването й от Съвета на министрите ще влезе в сила, най-вероятно от началото на 2011 г.



Целта е да се облекчи проблемът със задлъжнялостта, от която се задъхва бизнесът не само в България, а и в целия Европейски съюз. Проучвания показват, че през 2009 г. публичните ведомства в ЕС са бавили плащанията си по поръчки към частния сектор средно по 67 дни. Средното закъснение при разплащания между самите фирми е 57 дни. През 2009 г. обаче България счупи всички рекорди - плащания за около 660 млн. лв. се оказаха необезпечени финансово от бюджета и цели сектори от икономиката пострадаха, докато фирмите очакват държавата или общината да им плати дължимото за вече свършена работа. Когато проблемът излезе наяве, управляващите прехвърлиха вината на тройната коалиция, чиито чиновници крили договорите по чекмеджетата.

Страните с най-голямо отлагане на плащанията са Португалия и Гърция, а най-изрядни са фирмите, ведомствата и гражданите в скандинавските страни. Въпреки че България по статистика не е на последното място, у нас държавата и общините бавят плащането на сумите често с години. За да реши проблема, ГЕРБ създаде схема за разплащане през Българската банка за развитие. При нея фирмите трябваше да подадат заявка до съответното ведомство и да се откажат от 7% от вземанията си. До крайния срок - 1 октомври т.г., по този начин бяха изчистени едва около 220 млн. лв.

Общият срок за плащане, с който трябва да се съобразяват занапред и държавата, и фирмите, всъщност е 30 дни от представянето на фактурата - това предвиждат промените в директивата, която ще трябва да се впише и в българските закони. Като изключение може да се договори и по-дълъг срок, който обаче не бива да надвишава 60 дни, и то в случаите, когато става въпрос за обемни обществени поръчки.

Единствено в здравеопазването стандартният срок е 60 дни, защото там властите се нуждаят от повече време за проверка на харчовете на болниците.

Всеки, който не спазва сроковете, ще бъде санкциониран сериозно. Директивата предвижда лихвата да бъде 8% годишно плюс съответния основен лихвен процент (ОЛП), който в момента в България е 0.17%. Българският закон и сега предвижда лихва в размер на 10% плюс ОЛП за забавено плащане между контрагенти, включително и от страна на държавата. Реално обаче ведомствата рядко плащат подобни лихви, а и правителството направи всичко възможно да оспори плащанията, предавайки голямо количество договори на прокуратурата.

Некоректната страна дължи и фиксирано обезщетение като един вид компенсация за разходите по събирането на дълга. Първоначалното предложение на Европейската комисия беше то да е 5% от дължимата сума. При последния вариант, който е обсъждан миналата седмица, обаче това е отпаднало и обезщетението става твърда сума - 40 евро. Гратисният период след датата за плащане, през който няма да тече лихва за забава, е 30 дни, пише още в проекта за поправка на директивата.