1. Как се разбират и изчисляват "действителните вреди" по чл.221 КТ?
2. Какво означава "останал без работа"?
4. Връщат ли се получените от бюрата по труда обезщетения?"
Пита М.Григоров от Велико Търново
Член 221 от Кодекса на труда (КТ) урежда изплащане на 2 различни по своето основание обезщетения.
Първото обезщетение се изплаща от работодателя на работник/служител. Това става ако работникът или служителят прекрати трудовия си договор, защото работодателят е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по Кодекса на труда или по Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
Второто обезщетение се дължи по обратния ред - от дисциплинарно уволнен работник/служител на работодателя.
И в двата случая законът предвижда различни размери на обезщетението. Независимо от това кой дължи обезщетението ако прекратеният трудов договор е бил за неопределено време, т.е. безсрочен, обезщетението е равно на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - 30 дни или срока, уговорен в трудовия договор.
Ако обаче договорът е бил срочен, т.е. за определен срок, обезщетението е в размер на действителните вреди.
Според чл.221, ал.4 КТ действителните вреди се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя. При първото обезщетение - когато работодателят плаща на напусналия работник изчислението на действителните вреди се прави "за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение." При второто обезщетение - когато дисциплинарно уволненият работник плаща на работодателя, изчислението е "за времето, през което работодателят е останал без работник или служител за същата работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение."
Цитираните разпоредби показват, че действителните вреди включват брутното трудово възнаграждение на работника/служителя, но за един поначало неопределен период от време. В закона този период е маркиран със своя начален и краен момент. Той започва от момента на прекратяване на трудовия договор и продължава до остатъка от срока на трудовото правоотношение. Срокът е определен с договора.
В тази връзка "останал без работа" по смисъла на чл.221, ал.4 КТ по отношение на първото обезщетение означава прекратилият договора си работник/служител да не е започвал работа по друго трудово правоотношение за периода от време, през който се изчислява обезщетението.
В случай на прекратяване на трудовото правоотношение заради забавяне на плащане или промяна на характера на работата или възнаграждението (чл.327, т.2 и 3 КТ), работникът/служителят има право на обезщетение при безработица (чл.54б КЗОО). Получените по реда на КЗОО обезщетения при безработица не се възстановяват от безработния, ако той е получил и обезщетението по чл.221, ал.1 КТ.
Правна кантора
Трудов договор се прекратява заради забавено плащане
"Знам, че според Кодекса на труда при прекратяване на договор без предизвестие се дължат обезщетения. Както и че се изчисляват различни видове вреди. Искам да ми обясните:
1. Как се разбират и изчисляват "действителните вреди" по чл.221 КТ?
2. Какво означава "останал без работа"?
4. Връщат ли се получените от бюрата по труда обезщетения?"
Пита М.Григоров от Велико Търново
Член 221 от Кодекса на труда (КТ) урежда изплащане на 2 различни по своето основание обезщетения.
Първото обезщетение се изплаща от работодателя на работник/служител. Това става ако работникът или служителят прекрати трудовия си договор, защото работодателят е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по Кодекса на труда или по Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
Второто обезщетение се дължи по обратния ред - от дисциплинарно уволнен работник/служител на работодателя.
И в двата случая законът предвижда различни размери на обезщетението. Независимо от това кой дължи обезщетението ако прекратеният трудов договор е бил за неопределено време, т.е. безсрочен, обезщетението е равно на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - 30 дни или срока, уговорен в трудовия договор.
Ако обаче договорът е бил срочен, т.е. за определен срок, обезщетението е в размер на действителните вреди.
Според чл.221, ал.4 КТ действителните вреди се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя. При първото обезщетение - когато работодателят плаща на напусналия работник изчислението на действителните вреди се прави "за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение." При второто обезщетение - когато дисциплинарно уволненият работник плаща на работодателя, изчислението е "за времето, през което работодателят е останал без работник или служител за същата работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение."
Цитираните разпоредби показват, че действителните вреди включват брутното трудово възнаграждение на работника/служителя, но за един поначало неопределен период от време. В закона този период е маркиран със своя начален и краен момент. Той започва от момента на прекратяване на трудовия договор и продължава до остатъка от срока на трудовото правоотношение. Срокът е определен с договора.
В тази връзка "останал без работа" по смисъла на чл.221, ал.4 КТ по отношение на първото обезщетение означава прекратилият договора си работник/служител да не е започвал работа по друго трудово правоотношение за периода от време, през който се изчислява обезщетението.
В случай на прекратяване на трудовото правоотношение заради забавяне на плащане или промяна на характера на работата или възнаграждението (чл.327, т.2 и 3 КТ), работникът/служителят има право на обезщетение при безработица (чл.54б КЗОО). Получените по реда на КЗОО обезщетения при безработица не се възстановяват от безработния, ако той е получил и обезщетението по чл.221, ал.1 КТ.
1. Как се разбират и изчисляват "действителните вреди" по чл.221 КТ?
2. Какво означава "останал без работа"?
4. Връщат ли се получените от бюрата по труда обезщетения?"
Пита М.Григоров от Велико Търново
Член 221 от Кодекса на труда (КТ) урежда изплащане на 2 различни по своето основание обезщетения.
Първото обезщетение се изплаща от работодателя на работник/служител. Това става ако работникът или служителят прекрати трудовия си договор, защото работодателят е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по Кодекса на труда или по Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
Второто обезщетение се дължи по обратния ред - от дисциплинарно уволнен работник/служител на работодателя.
И в двата случая законът предвижда различни размери на обезщетението. Независимо от това кой дължи обезщетението ако прекратеният трудов договор е бил за неопределено време, т.е. безсрочен, обезщетението е равно на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - 30 дни или срока, уговорен в трудовия договор.
Ако обаче договорът е бил срочен, т.е. за определен срок, обезщетението е в размер на действителните вреди.
Според чл.221, ал.4 КТ действителните вреди се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя. При първото обезщетение - когато работодателят плаща на напусналия работник изчислението на действителните вреди се прави "за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение." При второто обезщетение - когато дисциплинарно уволненият работник плаща на работодателя, изчислението е "за времето, през което работодателят е останал без работник или служител за същата работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение."
Цитираните разпоредби показват, че действителните вреди включват брутното трудово възнаграждение на работника/служителя, но за един поначало неопределен период от време. В закона този период е маркиран със своя начален и краен момент. Той започва от момента на прекратяване на трудовия договор и продължава до остатъка от срока на трудовото правоотношение. Срокът е определен с договора.
В тази връзка "останал без работа" по смисъла на чл.221, ал.4 КТ по отношение на първото обезщетение означава прекратилият договора си работник/служител да не е започвал работа по друго трудово правоотношение за периода от време, през който се изчислява обезщетението.
В случай на прекратяване на трудовото правоотношение заради забавяне на плащане или промяна на характера на работата или възнаграждението (чл.327, т.2 и 3 КТ), работникът/служителят има право на обезщетение при безработица (чл.54б КЗОО). Получените по реда на КЗОО обезщетения при безработица не се възстановяват от безработния, ако той е получил и обезщетението по чл.221, ал.1 КТ.