Ами това е то! Както се и очакваше, 6 април 2002 година настина се оказа исторически ден, поредна светлейша дата в най-новата българска история. То по принцип вече беше казано, че април е важен месец в българския календар, понеже нали си имаме Априлско въстание, 16 април 1925 и Априлски пленум от 1956, а и ланския Шести април, обаче пък тазгодишният такъв вече си е направо НАЙ!

На този ден ние - новатори, каквито втори няма! - отново направихме нещо, дето го няма нийде по света!... И нямам предвид, че един човек - републикански държавник, когото мнозина упорито титулуват цар и викат за него, че бил Негово величество, - оглави политическа партия. То това вече не е новина, след като той, царят, стана министър-председател на република. Тъй че Величеството стана подчинено на президента; все едно Тони Блеър да се води държавен глава, а кралицата - министър-председател или нещо такова; може и другояче да се каже - г-н Симеон Сакскобургготски (премиерът) е подчинен на Н.В. Симеон Втори (царя), което дип си е баш така, ама нейсе...

Но не това ме кара да се гордея, че съм българин и че по този начин натрихме носа на световните познавачи на политиката, да им се невидеше и на познавачите.

Ние ще преобърнем представите им за политическите процеси с друго!

Ето. Ако в цял свят партиите се създават, за да се борят за власт, у нас властта се пребори за партия!

Оттук вече и най-голямото откритие, на което бяхме свидетели на 6 април 2002 година: до 10 ноември 1989 година пищяхме, че една партия се е сляла с държавата и че ръководните й органи на практика дублират държавните институции; но от 6 април 2002 вече имаме точно обратното: властта се сля с една партия и ръководните й институции се вляха в политическия съвет на последната. И вместо партията да излъчи седмина свои членове, че да ги назначи за министри, властта си излъчи седмина министри за членове на Политбюро! Включително и силови такива (като например сегашния Димитър Стоянов, който се казва Петканов, и дето се вика - и други официални лица).

А президентът радостно приветства явлението.

Е, разбира се, той поне знае за какво става дума.

Въпросът сега вече не е дали след идването на царя на власт трябва да се готвим за Девети септември.

Въпросът е дали след новото сливане на властта с партията да не се готвим за нов Десети ноември.