Няма я вече империята, ама англичаните си останаха "фърст" поне в две работи: Шекспировия театър и некрологията. Всеки "Икономист" завършва с такъв хубав некролог, че ти се ще да си на мястото на покойника. "Тя никога не дръпна завесите в спалнята си", пише този път седмичникът и пояснява, че кралицата майка не просто е имала лична прислуга от 100 души, ами ги е карала да вършат каквото е трябвало да вършат.

Тя винаги ми е била пример - беше професионалист в занаята си на кралица - четем в "Монитор" думите на Симеон, когото някои българи нарекоха Горския, но това прозвище и в мъгливия Албион върви, щото, когато простолюдието говорело английски, а благородниците - френски, Robin des Bois (Робин Горския) бил не друг, а самият Робин Худ, дето Нотингамският шериф все му се сърдел, че взема парите на богатите и ги дава на бедните. Приказката има продължение, известно само на медиевалистите и нам: накрая Робин послушал шерифа, взел парите, изчезнал в гората и повече ни се чул, ни видял...

Но за други, сериозни работи пишат нашите вестници; например как сме продали Варненската корабостроителница на самите себе си - т. е. на БМФ-параходство. Фелини още бе юноша бледен, когато казваха: "Италианците са беден народ, вземат един от друг пари на заем и с това се препитават." Нане на Вуте го е казал по-хубаво: оти ги ручахме жабетата?

Нане и Вуте са за пантеона на мъдреците. Ще пошушнем на "Труд" една тайна: пантеон е едно нещо за много богове или герои, пък гробницата на Батенберг е за един човек. Ама ха да не се заяждаме като РСЕ с "Demokratsia". Където една журналистка ги е надробила едни... Че и натяква на "закъснелите праведници", бълнуващи за антисемитизъм в България, че се били уплашили да не би въпреки коварните им кроежи "България все пак да бъде поканена в НАТО през ноември". Сакън, на такова коварство и Нотингамският шериф не беше способен. Yes, Робин!