|
| *** |
Срещу тях седят нашите кибици, дето по цял ден се наливат с ментета, ама знаят как да пият без мезе и не се гътват от това пиене. Що така бе, другари, питат кибиците, какво толкова ви напира, че до знамена опряхте.
Ще възродяваме синята идея, викат онези. Ще я извадим от гроба хладен, ще я лъснем и пак ще поведем милиони след себе си. Ще победим и така ще стигнем до светлото бъдеще!
Стига са ни управлявали некадърници и леваци, дето само обещават и после - нъц! Дойдат с десетина лъскави обещания, народът ги понесе на раменете си, а те вземат, че забравят какво са обещали и после се сърдят, като народът ги изпусне от ръцете си и тупнат на земята. И хич ги няма в управлението - оплели са се като пате в кълчища. Трябва да управляват хора, които могат. А ние можем. Има хляб в тази идея, викат, и веят яко знамената.
Има, викат им кибиците. Има, ама вас никакви ви няма. С вашата лакомия се докарахте до там да има само сух хляб - гепихте маслото, че и ножа и вилиците прибрахте.
А не, ние не сме, оправдават се ония и усърдно веят сините знамена, други бяха тези, дето гепиха и сега не са сред нас.
Вярно е, викат кибиците, ама и сред нас не са. Нали и вас ви носихме на ръце? Слушахме ви, ръкопляскахме ви, докато ръцете ни отмаляха. Пък и все друг ви е виновен. Един ви предал, друг ви обидил, трети ви ритнал под масата, четвърти ви се сърди, пети заминал за чужбина - всички сте чисти като кладенчова вода, а ние, дето дъвчем сухия хляб и пием ментетата, все не сме ви разбрали правилно.
И все напирате да ни обясните, че сте невинни и че пак ще ни поведете напред. Пера ни покараха в ушите да слушаме глупостите ви, така да знаете. Забравихте и синьото лъвче, и хората, дето го разнасяха по села и паланки, всичко забравихте, само едно синьо знаме ви остана, ама и то бая е клюмнало.
Ще ви поведем, викат и веят знамената, трябва да ви поведем напред.
При вас, викат им кибиците, само за пеленачетата е сигурно откъде си изкарват прехраната - всички други са съмнителни.
Важна е идеята, викат онези и веят знамената. Идеята над всичко. Ние ще поемем отговорност, а не като днешните. Ние можем да управляваме, а вие ще си живеете живота.
Ха-ха, отговарят им кибиците. И ги гъбаркат: "Рекъл Господ - ще делим по равно. За богатите - яденето, за бедните - апетита!" Ако не бяхте бутнали Музея на революционното движение, сега там щяха да ви настанят, поне да сте на завет и на топло, а не да клечите с кибиците в гората и да веете знамена.
И се заливат от смях.
Ще се върнем, инатят се хората и веят сините флагове. Пак ще се върнем и този път ще е друго, ще видите.
Ние знаем всичко за икономиката и за управлението на държавата. Ние можем и е време да покажем какво можем.
Ще заличим всички грешки от управлението на досегашните импровизатори, ще излеем здрави основи от чисто нов бетон и върху него ще изградим правилната държава.
Иначе сега това какво е? Паянтова работа. Няма ни план, ни идея за градеж. Това не е управление, а детска градина. Ние сме много по-сериозни и трябва да управляваме. Правили сме го, и то много успешно. Нашите хора заслужават това. Вие го заслужавате.
Така говорят и все веят сините знамена.
А бе поръчайте по едно менте и не си губете времето с глупости, викат им кибиците. Какво ще градите пак, къде ще се връщате, кои са тези милиони, дето ще увличате след себе си пак?
Няма да го бъде. Щото от всички пътища към светлото бъдеще вие избрахте паркинга.
И гаражите, не се стърпя друг кибик, и предприятията, и митниците, и синодите, и съдилищата, че и фабриките за илюзии и миражи...
Не слушах повече, защото имах по-важна работа, но поне се посмях от сърце.
Иначе ментето си го биваше.
