Закриване на 150 общини с малка субсидия от бюджета, съкращаване на администрации и окрупняване на областните управи в навечерието на местните избори догодина кроят управляващите. Това стана ясно по време на годишната среща на Националното сдружение на общините в България в Албена.



Кметовете очакваха от шефа на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова да им каже какви възможности ще им даде Бюджет 2011 за събирането на повече собствени приходи от данъци. Това беше обещано на местните власти преди няколко месеца, когато управляващите заявиха, че ще пишат нов Закон за местните данъци и такси и от догодина на общините може да се преотстъпят някои налози.

Вчера обаче Стоянова обясни, че амбициозната задача няма как да се случи до края на годината. "Не е просто да се избере какъв ще е допълнителният приходоизточник. Дори той да бъде избран, предстоят доста сметки и промени в методиката на взаимоотношенията на местните власти с централния бюджет. Приключването на този въпрос е приоритет за следващата година", заяви тя. Затова управляващите смятат, че трябва да има административна реформа. Стоянова заяви, че най-добрият начин е общините да се окрупнят като "по-малките общини да бъдат изтеглени в по-големите". По думите на Стоянова 150 от 264 общини в България ще имат за догодина субсидия до 10 млн. лв., т.е. имат "много малък потенциал" за съществуване.

Общинарите се възмутиха, че сливанията на общини ще доведат до административен хаос и хората ще губят време и пари да пътуват за елементарни услуги до съседни градове. Според депутата от ГЕРБ Любен Татарски обаче идеята не била да се съкращава администрацията, която пряко обслужва населението, а само "администрирането" да се извършва в по-големите общини. Според него това било логично, защото там разполагат с по-добра технологична и кадрова обезпеченост.

В малките общини с бюджети под 10 млн. лв. традиционно влияние имат установените партии като БСП и ДПС. ГЕРБ имат влияние предимно в големите градове. Промяната на границите на общините може да стане само с указ на президента по предложение на Министерски съвет. Не е ясно как се отнася Георги Първанов към подобни идеи.

Управляващите от ГЕРБ не за първи път искат да прекроят административната карта на България. През лятото депутатът Любен Татарски заяви, че близо 30% от общините у нас могат да се съкратят чрез "сливане и вливане". Тогава той обясни, че така държавата ще направи бюджетни икономии, а местните власти ще подобрят възможностите си за усвояване на еврофондове. Мотивът му беше, че много общини у нас имат под 6000 души население, което е изискване за създаването им по закон. Идеята на Татарски предвиждаше общините у нас да намалеят със 79.

Министърът на еврофондовете Томислав Дончев също посъветва местните власти да осмислят ползите от обединяване на силите и окрупняване. Той препоръча да се заимства опитът на европейски общини, които получават големи финансови стимули за обединяване в съвместна дейност.

Дончев сподели, че областните администрации също трябва да бъдат значително по-малко. В съвета по децентрализация вече са обсъждани три варианта. "Те предвиждат сегашните 28 областни управи или да се съкратят наполовина, или да се свият до 6, колкото са районите на планиране, или да се запази статуквото", обясни министърът. Но не каза на кой от вариантите са се спрели управляващите.



МЕЧТИ

Първоначално е добре 2-3% от данък общ доход да се връщат в общините, обясни вчера изпълнителният директор на НСОРБ Гинка Чавдарова. Според нейните сметки това ще увеличи приходите в общините с около 500- 600 млн. лв. По думите й имало и предложения, вместо от данък общ доход в общините да се отчислява процент от ДДС.