Днес управляващите прилагат в общуването с медиите един чалъм, който не е нов и уникален, но се ползва твърде интензивно.

Когато не харесат зададен въпрос, първо се правят, че не са го чули и отговарят с някаква красива фраза на евроговор или спомен от детството, или дори притча. Ако обаче журналистът има наглостта да зададе въпроса си отново, тогава следва "избухване" - мнимо или истинско, и въпросът се губи в шумотевицата.

Класически пример е Пич Божо - винаги готов да бръкне в торбата с простотиите, не робува на предразсъдъци, политкоректност и лицемерен морал. И още си е на поста, за разлика например от Анна-Мария Борисова - тя пък е антипример за твърд подход към пишещите и говорещите глави.

Борисова се опита още в началото на кратката си министерска кариера да сплаши медиите - например с усмивката си. На първата си среща с журналята тя разголи душата си, като каза, че е влюбена в костната патология, заяви, че всяка пета от присъстващите има остеопороза, всеки трети мъж има проблем с щитовидната жлеза, а всеки 16-и има диабет, без да знае. Зловещата масова диагноза, макабрените интонации на вокала й, фаталната усмивка - всичко туй някак не можа да сплаши обръгналите журналюги - Борисова така и не успя да излезе от карикатурния си образ.

Министър Дянков имаше полууспешен опит в жанра "не ми говори, че съм бесен". В интервю за "Дарик" преди време той внезапно се разсърди на водещия, заяви му, че знае, дето не си плаща осигуровките, фръцна се и си замина. Вярно, че после му се наложи да се извинява, но затова казахме, че опитът му бе полууспешен. Може би и при Дянков, както при Борисова, проблемът до голяма степен е във вокала - някак си трудно внушава страх и безнадеждност. Дянков има такъв образ, че ако ще да провали вдън земя държавата, хората ще му се смеят, неспособни да осъзнаят в негово лице ужаса на бедствието.

Първомайстор на политиката "Сърдитко Бойко" е, разбира се, Премиерът.

За Него е достатъчно да каже "На тебе пък найш кога шти отговора!" или "Твърде сте лекомислена" и нещата си идват на мястото.

Вчера наблюдавахме нещо подобно и от първия вице-Бойко Цветан Цветанов. В сутрешния блок на Би Ти Ви той нещо се разсърди на Виктор Николаев и го нарочи за проводник на Янето и Ал Петроне:

"Аз не мога да разбера едно, в момента ви казвам, че Алексей Петров задава въпроси с посредниците на Яне Янев... В момента вие пък започвате да посредничите на Яне Янев, за да можете да си зададете въпросите".

Водещият се хвана на тази въдица, обиди се и влезе в обяснения.

Което доказа ефективността на Цецовия маньовър.

Твърдият език на Цв се подсилва още повече от дърводелските му речеви конструкции:

"Вижте - каза той, - аз няма да изпадна в зависимост и няма да изпадна в подобни манипулации, които искат да се упражнят върху мен. Аз ще продължа да работя по този начин, защото, когато съм влязъл в политиката, съм казал, че трябва да има действително една твърда политика и да имаш политическа воля."

Или: "Влиянието на един главен прокурор недейте да го очаквате в някакви лични подписи. Влиянието на един главен прокурор е достатъчно и с всичко това, което го има като възможност да го прави като комуникация."

В дялкането на собствения си образ Цв в края на предаването стигна до следното себепрозрение, добило форма на реторичен въпрос: "Смятате ли, че ще вляза в политиката и ще тръгна толкова хард срещу борбата с организираната престъпност и корупцията и няма да имам насреща си подобни въпроси, които се задават от Алексей Петров, от всички криминални типове, които задържаме?". (Обърнете внимание, че Цв е тръгнал СРЕЩУ борбата с престъпността.)

Всичко гореизложено решително ни тегли към извода, че на коравия политик всичко трябва да му е твърдо - и езикът, и възгледите, и кубинките...