:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,284,347
Активни 85
Страници 10,932
За един ден 1,302,066
Седмицата

Разевропейчване у наше село

Димитър Денков
Не зная (никой не знае) как бъдещите историци ще оценят последните двадесетина години от българската история откъм тогавашната представа за прогрес. Има обаче достатъчни основания да се мисли, че ако историците от миналото можеха да видят настоящето ни, доста оправдано биха говорили за прогресивно разевропейчване.

Зная (всеки знае), че подобна оценка изглежда твърде пресилена с оглед на държавните документи и институции, множеството партийни, медийни и учени писания на темата "България по пътя към Европа", както и според безброй снимки, спомени и разкази на съвременници, осъществили Байганьовия идеал да станат европейци най-напред чрез дрешките, изпедепцаните кефове и някой друг лаф на чужд език. (Тук, разбира се, не се брои турският, който все още е майчин за повечето българи, става ли дума за лафове и кефове.) А и как да не е пресилена, когато от всяко държавно и медийно кьоше, та до автомобилните табели и затънтени кметства символиката на ЕС придружава националните символи? Отворим ли пък дума за еврофондове, САПАРД, евродепутати, комуникационни стратегии и съгласуване на законодателството, на пресилеността няма да й се види краят.

Допуснем ли обаче, че бъдещите историци няма да се ориентират само по документи и картинки с мимолетна трайност, която, както казваха класиците, ги отнася към лесно променливата надстройка, а се водят предимно по устойчиви материални свидетелства, представата за разевропейчване никак няма да е нелепа. Нелепо ще е нещо друго, именно упоритото дърдорене за европейски образ на България при трайното разпадане и изчезване на типично европейски маркери за развитие.



Това най-много личи у наше село



За някои градове нещата стоят малко по-особено, особено пък за София, където има пет-шест места в широкия център, създаващи пълна илюзия за столица на европейска държава с всичките аксесоари на живот в условията на златния милиард. Поради което, вживеем ли се в метода на трезвите историци при оценката на дългосрочни периоди, ще ги пропуснем по понятни съображения.

Та у наше село тоя процес на разевропейчване има няколко твърде показателни изяви, по които може да се съди за същинския облик на страната. Той съвсем не е европейски, нищо че България е горд член на ЕС. От времето на Митхад паша, който искал да направи Турция "достойна да влезе в реда на европейските държави", до зрелия Живков, подписал Заключителния документ в Хелзинки през 1975, това село упорито, независимо от смяната на обществения ред, къде со кротце, къде со благо, къде с тояга, се приближаваше към Европа с три твърде важни неща:

1) гарата, от чиято магазия неговата продукция вървеше към цялата страна, Европа, а през пристанищата до Азия и изобщо по света, като пък тяхната стигаше до него;

2) училището, от чиито класни стаи за стотина години излизаха все по-грамотни и все повече деца, дотам че почти нямаше род, в който следващото поколение да не е по-образовано от предишното;

3) полето, в което не оставаше необработено място дори тогава, когато край него димеше завод, построен къде с безумната, къде с оправданата илюзия за прогрес чрез измъкване на селяните от "идиотизма на селския живот", както пишат в Манифеста си гореспоменатите класици.

Вярно че доста села бяха без гара, ала рядко - без училище, още по-рядко - със запуснати ниви. И все пак - от Митхад паша до Живков - било с лични, било с общински, било с държавни средства до тях се прокарваха пътища, потягаха се училищата, разширяваха се нивите, увеличаваха се добивите. В това нямаше никаква идилия, по-скоро имаше усилия и насилия - от ангария до бригади, чиято цел, дори и по неевропейски, приближаваше България до онова, което беше Европа: няколко страни с развита железопътна мрежа, стабилна и масова образователна система, все повече обработени площи, дори тогава, когато, както се каза по-горе, край тях димеше завод. Така за стотина години



по тия показатели България опрадвано можеше да претендира,



че е най-европейската балканска страна. При това доста независимо от държавно-политическата й форма, която най-често приличаше на азиатските сатрапии с всичките напъни и финтифлюшки на привидната демократизация между Хатихумаюна и решенията на пленумите на ЦК на БКП за все по-ускорено построяване на развито социалистическо общество.

Има някаква зла историческа ирония в това, че тъкмо когато тая държавно-политическа форма стана почти европейска и наглед демократична, доста бързо от наше село тия три белега на Европа закърняха почти до пълно изчезване. Разбира се, започна се още след войната с изчезването на хората от селата, засмукани от типично европейската идея за индустриализация и урбанизация на страната. Че процесът бил световен, малко топлеше останалите в селото.



Гарата, край която минаваха десетина влака



и селяните се ориентираха по тях за часа, се превърна най-напред в необслужвана спирка, после в свърталище на пияници и бездомни кучета. Сега от избитите й прозорци и пробит покрив вее тъгата от някогашната представа за прогрес. Училището, строено и потягано с парите на няколко поколения и с бюджетите на две-три различни по име държави, е пусто. Чака, милото, да бъде продадено или отдадено под наем на някой "инвеститор", който ще го направи я гъбарник, я хотел за селски туризъм - една илюзия, която най-вероятно ще бъде разбита така, както е разбита и гарата. Край него се въртят второ поколение неграмотни циганета, изпуснали автобуса до средищния образователен център. Нивите, запуснати, както не са били запускани и по време на война, също чакат в реалните си граници да осъществят нереалните сметки на пръснати по света и у нас наследници за високи цени, естествено след кризата.

Е, не е ли това разевропейчване в името на някаква нова и още неясна европеизация? Е.

Попитате ли кое е това наше село, трудно ще ви кажа. Но ако се подложите на авантюрата да попътувате с влак от Калотина до Свиленград, от Видин до Варна, от Петрич до Кардам, от Силистра до Подкова, от София до Бургас през Карлово или Пловдив, лесно ще научите името му. Няма как да не го прочетете по табелите на тъжните спирки и гари. Без да слизате, може да предположите какво е станало и с училището, а за нивите е достатъчно да гледате покрай линията. Време за това - дал господ: влакът се движи тъй бавно, че и най-дългите имена се четат лесно, а бурените из нивите се редуват все в ритъма на колелетата: раз-евро-пейч-ва-не, раз-евро-пейч-ва-не. В същия ритъм ще тракат и колелата на колата ви, ако пътувате из България по надупчените като след бомбардировка пътища. Нещо, което няма как да доловите по магистралите и линията на софийското метро, където новото поевропейчване е бързо и със сигурност по-невидимо.
Снимка: IMPACT PRESS GROUP
Жители на Климентово край Варна пеят химна на селото по случай откриването на обновения път към населеното място. Пътят беше ремонтиран с 5000 лв., събрани от жителите на селото, които сами запълнили над 4000 дупки с бетон. За рехабилитацията на пътната отсечка, дълга 4 километра, държавата и община Аксаково не са дали нито лев.
Снимка: Архив
-----------------
150
7730
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
150
 Видими 
22 Октомври 2010 20:15
=
22 Октомври 2010 20:19
Добра статия!
Но още един хипотетичен въпрос - а какво ли ще решат бъдещите историци, ако съдят по намерените филми, посветени на реалността ни /поне както твърдят авторите им/?
-------------------------------------
Блогът на Генек
22 Октомври 2010 20:20
Само едно мъъъъничко уточнение - и по магистралите ни има дупки. И са още по-коварни, щото са неочаквани. Ето и нова тема, и алегория и каквото там искате...
22 Октомври 2010 20:23
Уважаеми г-н Денков, извинявам се, повече няма да цитирам Светослав Минков.
22 Октомври 2010 20:27
Браво
бурените из нивите се редуват все в ритъма на колелетата: раз-евро-пейч-ва-не, раз-евро-пейч-ва-не. В същия ритъм ще тракат и колелата на колата ви, ако пътувате из България по надупчените като след бомбардировка пътища
-Вярно и тъжно.
22 Октомври 2010 20:28
Статия - та мрънка, пардон - дрънка, чудничка направо...
22 Октомври 2010 20:51
Не си прав Брато.Поналучкал си нещо, но само за това което си видял от влака. Благодарение на Евросубсидийте не остана и педя не обработена земя. Има каменисти чукари и маломерни клисави места, които стават за кариери или за тухларница, но не и за земеделие.И ако имаше някакъв КЕЛЕПИР и ти би захвърлил перото и ще започнеш да чоплиш земята черната, ПУСТАТА, ама нейсе.Няма гладни и гладували.
Не се вайкай за миналото, още повече за бъдещето.Природата не търпи празно пространство.
22 Октомври 2010 21:02
Браво на Денков. По принцип той има една слабост - че повтаря, кажи-речи, едно и също, но и така да е, този път май е постигнал най-добрата форма и най-силния израз.
Якодим, огромните пространства необработена земя са факт и всеки може да ги види, като излезе из страната. Основните причини са две: малоумно проведената деколективизация през 90-те и заставането на мутрите на всички изкупни пътища.
Виж, за сметка на това в една Гърция, която през 60-те в сравнение с България е била мизерстваща страна, не можеш да видиш едно парче необработвана земя - може между два камъка да има някакво ъгълче, дето нещо расте, но се обработва. А им се смеем, че били мързеливи. Същото важи за Сърбия.
Но да оставим земята, щото тя не чини нищо без другите два фактора: училището и гарата.
22 Октомври 2010 21:23
Руританец,
факторите за отчуждаването на Българина от земята са много. Когато субсидийте се изравнят с тези от другите европейски страни, ще имаме друг пейзаж.Навярно не си се занимавал със земеделие, но между две реколти понякога израстват и плевели , които си забелязал в големи площи.
22 Октомври 2010 21:26
Направил бил нещо бай Тошо за селото тогава, но и е заложил упадъка на селото. Докарал селяните по градовете да ги прави интелектуалци, за Хайдегер да разсъждават. И сега тези интелектуалци висят по градовете, разсъждават за Хайдегер и тъй като тези им разсъждения май никому не са нужни, реват държавата да им плаща заплата, т.е. социална помощ. А ако си бяха стояли на село, щяха и земята да си обработват, та да не пустее, и деца на село да правят и да отглеждат, та да има и училище в селото, че и с влак да пътуват, та и гарата да не я закриват.

_______________________
Покажи неуважение към георги първанов (гоцэ), пиши името му с малка буква!
Блогът на Манрико
22 Октомври 2010 21:30
Манрико,
Ако намекваш за Денков, баща му бе лекар... а не земеделец.
22 Октомври 2010 21:32
Земята дедов, не ще "Лопата", а мотика!
И яко копане!
А не чукане по клавишчета..
22 Октомври 2010 21:38
..заложил упадъка на селото..

Нда, много точно. Ако не беше тая инфекция, сега селските полуинтелигенти щяха да бъдат с един повече, щяха да размахват бодро мотиките и да напяват фалшиво "Vincero-o-o!".
22 Октомври 2010 21:41
Манрико,
Ако намекваш за Денков, баща му бе лекар...
Е как може да намеквам нещо за автора - мчи то е забранено, бе! Пък и нито го знам, нито го познавам, баща му пък хич.

_______________________
Покажи неуважение към георги първанов (гоцэ), пиши името му с малка буква!
Блогът на Манрико
22 Октомври 2010 21:43
Намесата на Хайдегер в разговора много ясно показва за какво намекваш... Та затова ти казах за баща му.
22 Октомври 2010 21:54
Е, ама когато с комунистическа твърдост, комсомолски плам, пионерско дръзновение и смях на чавдарчета изграждахме Асфалтовият Път към КомунизЪмът , не си давахме сметка, че вкарвайки селото в града, ще останем без село

***
Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме>
22 Октомври 2010 21:57
Ти пък какво се оплакваш? Нали те оставиха на село да четеш Катехизис на овцете?
22 Октомври 2010 22:04
Хе, хе Ако говорим в личен план - нямам повод за оплакване...Даже ми е твърде добре...Щото - както съм казвал често - аз си знам, че съм глупав...И това ми дава предимство пред тия, които не знаят това за себе си...А, че има овце - има...Начи има какво да стрижа...Че има ядене истинско - което тича, ходи и пасе наоколо - е вярно...Че има крави и мляко, и сирене - също е вярно...Е, че не са ми толкова много оперите, театрите и кината - също е вярно...Но пък нали аз като не ходя, сторвам място на вас - да ходите всеки ден

***
Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме>
22 Октомври 2010 22:08
..нямам повод за оплакване..

Да, какви пък въпроси задавам и аз... Къде се чуло и видяло добитък да се оплаква?
22 Октомври 2010 22:15
След като селяните нахлуха в Града , може да говорим за "спи Градът и селяните в него" . Стига да не е петък вечер ...
22 Октомври 2010 22:26
Що си мислиш, че само добитък имам? И що си мислиш, че добитъците са само на село? Мене ми се чини, че говедото си остава говедо - пък дори и с четка в задника, грундирано зебло на гърба и палитра в устата...Кстати, може би същата тая палитра да е причината

***
Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме>
22 Октомври 2010 22:30
..Що си мислиш, че само добитък имам?..

Добитък, който притежава добитък? Робовладелско общество на добитъци? Няма отърване от зловредни мутации.
22 Октомври 2010 22:33


***
Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме>
22 Октомври 2010 22:37
Му-у-у
22 Октомври 2010 22:44
И ний имаме бе!
Копали американците 200 м. в земята и намерили некви кабели.Щото по метър на година се напластявало и обавили че още преди двеста год. имали нет /мрежи/
Рашките и те копали и на 500 м намерили стъкларии- ооо ние преди 500 г. оптика сме прекарвали.
Копат и тука. 2000 м. -няма нищо.
-Бе доказва, че преди 2000 г. по наште земи с безжични мрежи сме маали бе.
22 Октомври 2010 22:54
Ще отнесем псувни, знам, но ше си го кажем: струва ми се, че преди възстановяването на демокрацията, БГ имаше по-европейски облик, отколкото сега. Като култура, начин на живот, звуци и пр.
Не носталгия, спомен.
22 Октомври 2010 23:00
Още по назад във времето сме живеели на племена, които в по малка или по-голяма степен са се занимавали със скотовъдство или земеделие. Така че в жилите и на селяните и гражданите тече по нещо от миналото.
А има светила , които не се срамуват да пройзвеждат всичко за своята трапеза.
Като видите на пазара домати като тиква с найлонов вкус, или нещо се появи на дебелото ви черво, не дай си боже, живота придобива друг смисъл.
Все още има свободно пространство за селяни- побързайте!
22 Октомври 2010 23:04
Мето, прав си, ама откъм лъскавата страна на нещата (не правете това, за да не се излагаме пред чужденците).
Абе това село ако беше кандидатствало, ама наистина, за европроект за възстановяване на пътя, дали нямаше да го спечели? Ако не се откраднат парите, де. Иначе с тоя бетон е афиф работа - първия сериозен студ и - до там с 10 см. бетон върху пръст или раздробен Хасфалт.
22 Октомври 2010 23:53
Я някой да каже, колко доктори са напуснали Родината до октомври.Колко българи си мият зъбите редовно?По Родопите взеха да си лекуват/по-точно-вадят/зъбите сами, както преди няколко века.Сергии накачулени по улиците безкрай.Няма да се оправим никога./Е, поне не скоро/
23 Октомври 2010 00:00
"Преди няколко века"?
А как е било в селата преди "само" 80 години?
Четете тук:
Натиснете тук
23 Октомври 2010 00:43
.
23 Октомври 2010 00:55
С колонзатори като американците и приятели като израелците наоколо ще има само съсипия, деградация на соцума и индивидите, мизерия. Но и тяхната не е вечна.
23 Октомври 2010 01:04
Не е важно българите да са добре, важно е съседите ( турците) да са богати. Виж мъдростите на Соломон Паси- По-добре е съседите да са богати и силни.

,
23 Октомври 2010 02:06
Не мога да не се съглася. България няма оправяне без бърза реиндустриализация, която пък е невъзможна без изграждане на съвременна техническа инфраструктура - реиндустриализация на града и селото (в селото - комасация и модерно едро земеделие, каквото има в Добруджа).

На американски език развитите страни се наричат "индустриализираните" (industrialized). И точка.

Но само с философстване работата няма да стане. Съвременното индустриално развитие е невъзможно без активната и проактивна намеса на държавата. Но нито днешната ни държава (в ръцете на малоумни маймуни), нито "гражданското общество" (съдейки поне по форума) имат хабер за това.

Да оставим малоумните маймуни в правителството и да видим форума. Колко форумни колеги, "експерти" и какви ли не, се изредиха в темата на УСА да ни доказват как и защо не може у нас нищо да се направи (в смисъл на пътища, жп линии, пристанища и т.н.)

У нас има тежка криза, която никога няма да мине без активно държавно стимулиране на икономиката, липсва елементарна инфраструктура, има десетки хиляди безработни строители, бездействащи големи фирми за производство на строителни материали, цените на строителството са ниски, поне теоретически имаме достъп до европейски милиарди, на световните капиталови пазари лихвите са рекорднo ниски, има реален интерес към проекти у нас от сериозни чужди инвеститори.

Но това не е достатъчно за правителството (и гражданското общество) да ги убеди да запретнат ръкави.

Затова по-усетените хора отдавна не сме в отечеството, колкото и да го обичаме. Това може да е донякъде добре за нас, особено за децата ни, но според мене е крайно лошо за отечеството.

Колкото до образованието на новите поколения, сегашните млади съвсем не са толкова зле, колкото се оплакват старите. Когато в страната се създаде атмосфера на растеж и съзидание, те ще наваксат бързо липсващото им. Докато цари атмосфера на чалга и малоумие, в която най-популярните "политици" са Боко и Цвък, младите ще живеят в нея и ще я попиват щат не щат.

Редактирано от - Чичо Фичо на 23/10/2010 г/ 18:21:40

23 Октомври 2010 02:43
Вече сто пъти четохме за с. Климентово, Варненско, което си запълнило само дупките на пътя. (Пътят беше наистина ужасен, миналата година го видях.)‌ Това хем е добър пример какво трябва да прави гражданското ни общество, особено в "междублоковите пространства", хем не трябва да ни се тика много в лицето от правителството и общините - основната инфраструктура си е работа на държавата. В Англия сега торите се опитват да джиросат на гражданството много от работите на държавата, но у нас това е абсурд, а за там не знам.
23 Октомври 2010 06:16
И за туй ли ум се иска? Глобализация и вътрешновидова борба в национален и глобален план с всичките й последици. Като по учебник.
23 Октомври 2010 07:24
Манрико, мразя лъжата! ***
Лъжа е, онова, което казваш за Тошо! По него време имаше жителство и никой не можеше да дойде да живее в града ей-така, на своя воля! А жителство се вземаше трудно. Отделно за заселване на пограничните планински райони и Странджа-Сакар имаше поставление 22 мисля беше, по силата на което държавата даваше безвъзмездно 6000лева(на времето много пари) на всеки, гражданин, който се засели по тези райони, като държавата предлагаше работа и даваше безвъзмездно жилище! Ти това, Манрико, знаеш ли го? Ако го знеш, що говориш глупости, а?!...


1.10. Потребители, които предизвикват спорове и скандали и насаждат неприязън към потребител или група потребители, подлежат на директен бан.

Редактирано от - sybil на 23/10/2010 г/ 12:14:37

23 Октомври 2010 07:51
Т. Живков, не си прав. Той ги пее...
Отделно, че трябва да набляга на лошите моменти в миналото, та кешки това настояще ни се види мечтаното светлото бъдеще.
----------------------------------------- ---
Блогът на Генек


23 Октомври 2010 09:38
Да, не било при Тошо, а при Вълко. Или не?
Manrico че обича да приказва на едро, обича. (Като го гледам, не е да лъже. Просто обича да си плещи неща, от които не разбира.) И, естествено, гледа по всеки възможен повод да изкара глупак всеки, който се занимава с нещо различно от него. Той и любимецът му Дянков така - всичко, което не разбира, е глупост, малоумно, феодално и т.н. Лесно е така в живота.
Но че през соца имаше индустриализация и движение на големи маси население от селото към града, това няма как да го отречете. Има си статистика все пак. Градското население в България за пръв път става по-голямо от селското през 1967, ако не се лъжа.
23 Октомври 2010 09:40
Чичовото е прав, по управните и читави като видяха, че няма ПРОКОПСИЯ в татковината, плюха на тая ОРИСИЯ и ни оросяват от време на време.
23 Октомври 2010 09:54
Ти това, Манрико, знаеш ли го? Ако го знеш, що говориш глупости, а?!...

Защото дядо му е имал нещо, което комунистите са национализирали. А според Манриковата логика, ако не бяха го взели, той сега щеше все във Виена опера да седи и да си гали снобарията. Не че не се е реализирал и без дядовото, но друго си е да се изправи пред селянчетата и да им покаже полагаемия им се гьол. Сама едно не схващам, що така към Хайдегер? Щото недостъпно май..., затова излишна глупост, с която Денков му оспорва запазеното място... Опитва се да иронизира, но и това не се получава, щото стига до преструвката, а остроумието му... е затънало в тинята на злобичката. ; )
23 Октомври 2010 09:55
Manrico Уцелил си десятката. И аз мисля, че обезлюдяването и смъртта на българските села е причинена от национализирането на земята и вкарването на селяните в ТКЗС. Положението се е крепяло докато са били живи преките пострадали от национализацията- нямало е какво друго да правят. Но техните деца и внуци вече нямат никакво отношение към земята. Търсили са други професии и препитание, и са го намерили в градовете. Обезлюдяването на селата се прояви още в 70-те години и трябва да се признае на тогавашната власт, че се опитваха да го спрат или забавят със създаването и поддържането на цехове и предприятия в селските райони, с единствената цел да създадат поминък и да задържат на село младите хора. Но след 1989 г. тази политика беше спряна и процесът, естествено, се ускори. Затова е пресилено да се винят за сегашното състояние на селата само последните правителства. Първопричините са заложени от преди 60 години. А някои от причинилите го хора са споменати в статията като европеизатори. Училищата пък са възможни само ако има деца, но на село точно деца няма. Затова и с училищата става това, което е описал Денков.
23 Октомври 2010 10:13
Manrico!
23 Октомври 2010 10:24
Всички сте прави! И майките ви са прави. *** Затуй и нивите пустеят, и промишленост нямаме, и най-бедната страна в Европа станахме, половината ви деца и внуци остават неграмотни, мрете като добитък от "европейското" ни здравеопазване... И сде радвате на управлението на гении като Иванчо Костов и Бойко Борисов. И Последният бълтарин да угаси тока на форумците, че да настъпи покой...

Редактирано от - sybil на 23/10/2010 г/ 12:16:53

23 Октомври 2010 10:30
Manrico
Шири се една заблуда- че нашето село било в упадък и, дори че било умряло. Няма такова нещо- селото се премести в градовете, заедно със селяните. Кой не е виждал огнища с врящи буркани и тенекии за печене на пипер в градинките на градските квартали? Кой не е чувал за кокошки в мазето и прасе в гаража? А хвърлен боклук през балкона кой не е виждал...? Така че споко, селото е живо, селяните-също.

Редактирано от - Benedicta на 23/10/2010 г/ 10:31:52

23 Октомври 2010 10:43
Бени, а ти мотиката как я държиш, с два пръста и навирено кутре ли?
Както си държиш чашката с кафенце..
23 Октомври 2010 11:22
Всичко това за "любовта към земята" и "селския мързел" са глупости!
"Икономиката, глупако!"
До ВСВ България беше страна на дребното земеделие. Повечето българи чоплеха нивичките си и как да е изкарваха прехраната си и даже изнасяхме селскостопанска продукция. Добре, ама се появи технически прогрес. В земеделието навлезе техника недостъпна за дребния собственик с Белчо и Сивушко. Изходът беше преминаване към едро земеделие. В нас, за добро или лошо, то се изрази в ТКЗС и АПК. На полето излезнаха трактори и даже вършачките (връх на старата "техника" ) се изместиха от комбайни. Това доведе до излишък на работна ръка на село. Тези "илишни" хора се насочиха към града, към индрустията. България реално от аграрна се превърна в аграрно-индустриална страна. И това не беше само в партийно-правителствените документи!
После настъпи "голямата промяна". Някои умници "административно-командно" поведоха България НАЗАД към 1939г. Ликвидираха едрото земеделие. Дори създадоха апарат от "Ликвидационни съвети". Останалите на село хора получиха нивичките си "в реални граници", но се оказа икономически неизгодно да ги обработват. В малка нивичка не може да влезе комбайн. Пък и комбайните се поизгубиха. Белчо и Сивушка също ги нямаше вече. А ние умуваме обича ли българинът земята си. Че защо да я обича, като бананите са по-евтини от доматите (също вносни!).
23 Октомври 2010 11:35
Книжни индустриализатори и
индустриалци с памперси.
23 Октомври 2010 11:39
За отбелязване е, че още се КВИЧИ на умрело
защо била върната земята, а не била ПОДАРЕНА на селските куманизи.
Градските куманизи ГЕПИЛИ каквото могли,
а селските куманизи гепили по некой трактор и комбайн,
НО не им ПОДАРИЛИ ЗЕМЯТА на народа.
23 Октомври 2010 11:45
Натиснете тук
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД