|
| *** |
Старият Бойко Борисов беше човек, който се бореше за доброто на всеки - на отделния човек, на отделния полицай, на отделния пожарникар, на отделния цар или генерален секретар на партията. Защитаваше ги от сърце, бореше се като лъв всеки да живее добре. Нападаше държавата да дава повече пари за кметства и общини, бранеше онеправданите учители, многодетните семейства, студенти и пенсионери.
Днес старият Бойко Борисов беше останал в сянка.
Новият Бойко Борисов бранеше предимно себе си - от отделния човек, от отделния полицай, от отделния пожарникар, от онеправданите учители, многодетните семейства, от студентите и пенсионерите. Не искаше и да чуе за някакъв си цар или генерален секретар на партията. И много внимаваше държавата да не дава повече пари за общини или за други глупости.
Понякога новият Бойко много се ядосваше на приумиците на стария Бойко.
- С кой акъл - казваше му, когато се събираха на едно място - си тръгнал да помагаш на хората? Те с какво ти помогнаха? Като всички си мълчаха, когато се грабеше и безчинстваше в държавата. Къде беше тогава?
Старият Бойко както винаги пропускаше обвиненията му и казваше:
- Не може да се воюва с всички. Все някъде ще изтървеш нишката и утре всичко ще се обърне срещу тебе. Знам го от опит.
- Твоят опит - казваше му новият Бойко, - много ми помогна. Ето на - нямам загубен мач или игра на тенис. Да беше научил и някой чужд език - цена нямаше да имаш.
И спореха. Старият Бойко му казваше:
- Много високо летиш с тези хеликоптери над страната. От високото не се вижда ясно всичко. Не виждаш например, че там, долу, има и твои приятели.
- Аз - казваше му новият Бойко, - приятели нямам. Имам само противници - за белот, за тенис, за нашите мачлета. Пък и от хеликоптера се правят хубави снимки. Знаеш ли как добре стоят на телевизора?
Старият Бойко продължаваше:
- Кажи на твоите министри да спрат да ходят по телевизиите и да говорят. Всеки опровергава другия, човек шашав да стане, ако ги слуша внимателно.
- Само в това не ме замесвай - казваше му новият Бойко. - Те са големи хора, всеки отговаря за приказките си.
- Никой не отговаря за нищо - казваше му старият Бойко, - говорят си, каквото си искат. Това не е екип. С тях и един мач няма да можеш да направиш като хората. Ако ги пуснеш на терена, веднага ще поискат да има 5 врати на стадиона, 20 топки и никакви съдии. Да не мислиш, че не се вижда какъв екип са? Облечи ги в екип и ги пусни на тревата и сам ще разбереш. Един гол няма да вкарате. Толкова са се оплели, че колкото и голове да им вкараш във вратата, няма да могат да ги преброят, без да сбъркат.
Новият Бойко се вбесяваше.
- Това са глупости! Какъв мач! Те имат по-важната задача да се борят със синдикати, със стачки и недоволства, да събират и разпределят парите в държавата. Да строят магистрали и да ловят бандитите, щото те пък чет нямат в нашата държава.
- И да броят головете в своята врата - казваше му старият Бойко. - Защото само това правят напоследък.
- Така е - съгласяваше се новият Бойко, - защото все ми пречат. Всички ми пречат. И хич не ме слушат какво им говоря.
- Слушат те, ама какво чуват - ти вчера им говореше едно, днеска друго - контрираше го старият Бойко.
Новият се ядосваше от сърце.
- Че кой българин има едно и също мнение от сутрин до вечер! Кажи де, кажи!
Имаше дни, в които изобщо не си разменяха и дума.
Единият живееше в сянка, а другият - в телевизорите на хората.
Понякога се събират в едно - когато трябваше да изиграят каре белот. Или на някой мач или тенис. Тогава и двамата позират като един пред камерите. И са категорично сигурни, че продължават да изглеждат добре.
