Преди години чух как един фен на ЦСКА показваше стадион "Българска армия" на сина си с думите: "Тук играе любимият ми отбор. След година-две ще те водя да изпиташ това удоволствие да гледаш ЦСКА!"

Сега едва ли има някой родител, който да изрече подобни думи. Оставяме настрана, че невръстният запалянко ще види как едни 11 в червено се влачат като черва и симулират футбол. Плашещото е, че мачовете на ЦСКА вече са свързани с думата "страх".

Който се е вясвал в последната година на "Българска армия", може да види тревожна картина за XXI век, за ЕС. Един човек, който се води управител на стадиона, който е без лиценз, обикаля с аурата на местен деребей. Обикаля, съпровождан от яки момчета, всяващи респект и страхопочитание. Явно - стил за създаване на уважение към управниците от "Титан". Които също обичат да ходят на мачове с 20-30 души охрана.

Но, извинете, този стил е ретрограден. Беше модерен през мутренските времена. А сега с тревога виждаме как се възражда - покрай мача в Перник се заговори пак за спортистчета с тежки юмруци, вериги, бухалки и т.н.

От "Титан", ако искат да спечелят пак публиката на своя страна, трябва на момента да изрежат като цирей подобен тип поведение, стига да осъзнаят, че това е толкова грозно. Елементите на уличната саморазправа не трябва да са част от футбола. В частност на ЦСКА. Чиито привърженици - фенклуб по фенклуб, започнаха да се разграничават от ръководството, фаворизиращо подобна политика. Впрочем само казионният "Кръг на ЦСКА" мълчи в тези най-трудни моменти за отбора.