|
| *** |
Това им казахме на нашите гости веднага след "Ха добре сте ни дошли!" и преди "Влизайте, не се събувайте!".
- Ха добре заварили! - казаха ни те и все пак се събуха.
После влязоха в хола и щръкнаха насред стаята. И се оглеждат с очи като сателитни чинии, от скъпите. А ние небрежно:
- Всичко започна с ремонта. Хванахме се двамата и той боядиса стените, аз боядисах дограмата, изциклихме паркета, лакирахме го и така. После видяхме, че са ни останали пари, и решихме да сменим обзавеждането. Изхвърлихме старите мебели на боклука и тръгнахме по магазините.
- Брей, надвили сте си на масрафа! - викат ни те и стърчат насред хола.
- Е, как да не пазаруваш! - викаме им ние. - Чудни неща има по нашите магазини, приятели! Едно време двамата току въздишахме: "Ей, кога ще дойде 10 ноември, та да се напълнят магазините, вярно, може да са скъпи стоките, ама важното е да ги има!" Тъй си въздишахме ние и ето, дойде това време, пълни са магазините със стоки и, вярно, скъпи са.
Те пристъпят от крак на крак, цъкат с езици и викат:
- Така е, чудни неща има сега, ама скъпи, но пък чудни, макар и скъпи!...
- Двамата какво ли не видяхме - прекъснахме ги, - кожени мебели ли не щеш, промазани мебели ли не щеш, не знам си какви мебели ли не щеш, пък телевизори, пък стереоуредби, домашно кино, фритюрници, хлебопекарни, а пък печки какви видяхме - едни такива със стъкло отгоре, блестят, направо насред Лувъра да ги сложиш, няма да сбъркаш!
- Е, чак пък толкоз! - правят се на луксозни и те.
Ние по ги разбираме тези работи:
- Е, не, не че са чак толкова красиви, толкова са скъпи, та там, до Джокондата им е естественото място, хем като огладнееш от изкуство, да си опържиш едни яйца на очи.
Те са съгласни и се оглеждат къде да седнат.
- Като се прибрахме с мъжа ми у дома - продължихме ние, - направихме разбор и се оказа, че освен куп рекламни каталози друго не сме успели да вземем. Гледаме ние каталозите, пъшкаме, охкаме, пък като грабнахме по една ножица и се обзаведохме. За кухнята изрязахме шкафчета, печка, хладилник. За банята изрязахме бойлер и пералня. За хола изрязахме гарнитура, плосък телевизор и разни DVD-та, а за спалнята - такова, да ни прощавате, водно легло, та да се гушкаме връз него двамата. И всичко - само световни марки!
- Вярно - казаха те, - вярно, че тука са само световни марки!
- Ау! - плеснахме с ръце ние. - Как се отплеснахме, пък не се почерпихме!
Сочим им кожените дивани, изрязани от каталог, те не сядат, стърчат, сигурно се притесняват да не ги повредят нещо. Нищо, ще си стоим като на светски коктейл, то така си и трябва при този световен лукс. Почерпихме ги със сандвичи, приготвени в микровълнова фурна, изрязана от шарена рекламна дипляна. Те нещо се умълчаха. Да кажеш, че ядат, та ушите им плющят - не, напротив, ама това от микровълновата фурна ще е, не ги готви тя така вкусно яденетата, както печката "Мечта".
Тръгнаха си рано-рано.
Сега двамата си живеем в лукс и само ония започнаха да шушукат, че сме били луднали. Завистници! Ама ние не им се сърдим - луднали сме ами, как няма да сме луднали!
