|
| *** |
Кирил Вълчев, Дарик: Без да искам да подценявам българското производство, но знаете ли, аз съм бил в московски магазини и там като сложиш френските буркани, холандските буркани, начинът, по който изглежда западният продукт, той си изглежда като западен, да ви кажа, нашите още не стоят така. Те едно време са се продавали, защото горкият руснак не е можел да си купи холандско нещо!
МН: Само че трябва да използваме все пак и носталгията, която я има към българските продукти, защото, ако трябва да сме откровени, има още носталгия или докато не е изчезнала съвсем, разбирате ли, в тази огромна конкуренция, особено примерно на руския пазар, трябва да използваме всяко конкурентно предимство. И ако имаме конкурентното предимство в лицето на носталгията, защото има я, повярвайте ми, както и в България има носталгията към "Лада Нива". Ето, аз съм виждал ловци, които могат да си позволят да си купят най-съвременните примерно високопроходими джипове, но той си купува "Лада Нива"! Защото е въпрос и на носталгия.
Другото обаче, което трябва да използваме - има специфика, вкусова специфика, която е близка на славянските народи... Има, ако щете, да кажем, продукти, които в България като вкусови качества са по-добри, отколкото примерно тези във Франция. Всичко това трябва... отписвайки пазара, както го бяхме направили в този преход, огромния руски пазар донякъде и поради идеологически причини - защо пък ще изнасяме, виждате ли ги...
КВ: Какво днес трябва да се разберете с Путин? Какво пречи примерно Путин българските компоти да ходят в Москва?
МН: Има пречки, които са създавани, така, от руската държава като акцизи, които са доста високи, тъй като, ако трябва да внасят на руския пазар, а в същото време безакцизно предлагат стоката си на европейския пазар, ясно е, че те ще предпочитат да я предлагат на европейския, където обаче конкуренцията наистина е много, много повече.
КВ: Там пък нашият компот няма никакъв шанс.
МН: Там няма, да, нашият компот... там няма и традиции примерно за компота...
КВ: Тоест сега прагматично вие имате надежда, че днес Путин... ще отворите вратата да се махнат акцизи за български...
МН: Не, вижте, нищо конкретно, тъй като аз няма да участвам в разговорите. Премиерът ще ги води, но това ще бъде една от, така, една от темите.
КВ: А ние не сме ли в общоевропейския вече проблем с Русия?
МН: Не, аз не...
КВ: Тоест няма ли...
МН: ... Не могат да свалят акциза само за български стоки. Това няма как да стане.
КВ: Да, трябва да махнат и за френските...
МН: Но има, така, определени, ако щете и чисто търговски пречки. Има начин, ако пожелае, особено с възможностите, които има Путин, това да се случи или да се открехне по-лекичко вратата за нашите стоки.
КВ: Не, понеже чета, че през седмицата председателят на управителния съвет на Българо-руската търговско-промишлена палата от българска страна Жельо Добрев казал, че в момента в Сливен има 2 милиона буркана компоти от праскови, които не могат да се изнесат никъде, а руският пазар е гладен за такива. Та, малко тази представа е идеалистична сега, че вашите 2 милиона компота... от праскови ще отидат там.
МН: Няма да има конкретика (на разговорите с Путин). Разбира се, премиерът Путин идва по съвсем друга тема в България, но това ще бъде може би един анонс в разговорите. Нека да видим какво ще се случи след тях... Ние сме длъжни да опитваме.
КВ: А не може ли, при положение че ще им свършим работа сега на тях за газопровода, да не бъде един анонс, ами да бъде - ние 50 на 50 правим това сдружение за газопровода, а вие взимате над 2 милиона компота, образно казано?
МН: Вижте, едва ли ще поставим точно така въпроса, нали, пускаме газа - вземате компотите, но... ще се намери начин, аз наистина, така, разчитам, че премиерът ще го направи както трябва!
