Свободата на словото е майка на всички свободи, както казва батько Махно. Батько на украински значи баща, както в българския Бате Б стана синоним на бащица.

Според някои тълкуватели свободата на словото днес у нас е в състояние "майка плаче".

Автор на "Земя" твърди, че денят му започвал с вицове за БоБо, Цецо, Фидоска, Мозъка и пр., разказвани "в полушепот" и "на ухо", като едно време. И при тоя "недоимък на свободи", който потиска дръзновението и прекършва смелите, "пред България се открива само един единствен път - към едноличната диктатура. А от нея Бог да ни пази!"

Прелитащият смята, че нещата не са точно така, но дет се вика, може да не съм съгласен с теб, ама ще умра, за да можеш да си кажеш свободно приказката. Както приблизително казва Франсоа-Мари Аруе, сиреч Волтер.

Всъщност това за вицовете първоначално го е изтърсил оня ден Станишко на дискусия за свободата на словото (цитиран от "24 часа"): "Сега всеки ден чувам нов виц за властта", рекъл бившият премиер, сравнявайки ситуацията с времето преди Десети.

"Дума" също цитира Станишев, който на въпросната дискусия обяви: "В България се случва ежедневен пълзящ преврат за овладяване на всички власти" - но след събитието не го е чакала камионетка. В дискусията участва и Мартин Шулц - председател на социалистите в Европарламента. Той пък има следната прогресивна мисъл, изказана пред "Труд": "Странно е да преследваш леви, а да хвалиш Живков". Пределно ясно е Кого визира. Анализирайки същата Личност, Шулц дава за сравнение следния парадокс: всички уж десни политици говорели като левичари, ама действали инак. Саркози при цялата си дясност имал речник като "Карл Маркс на заточение". В което всъщност няма никакъв парадокс - и десните, и левите политици говорят това, което искат да чуят хората, и това се обяснява със звучната дума популизъм.

От всичко дотук е видно, че всеки си говори волно, обилно и каквото му скимне, тъй че - когат сме най-зле със свободите - тъй да сме!