|
| *** |
- К'во пък толкова ти е ясно? - мърмори оня.
- Ясно ми е кой заграби изнесените в чужбина български милиарди. Ясно ми е, че всички, които скачаха и пееха "Кой не скача, е ченге!", се оказаха ченгета. Ясно ми е защо Камелия и Анелия се мразят с Глория и Виктория. Знам и как Лактобацилус булгарикус фламбира експоненциалната тангента на широкоспектърните акомодиращи адаптори. Знам и че страшно много знам.
- Хубаво, де! А какво не ти е ясно? - пита Панайотов.
- Не ми е ясно, първо, защо толкова бавно извършваме промените, след като бихме могли да ги извършваме още по-бавно? Народът е казал: "Не отлагай днешната работа за утре, когато можеш да я отложиш за вдругиден!" И още: "И в сутиен да ми сложиш работата, пак не бих я пипнал!"
Комшията се хили с горна непълна протеза и долни три кариеса.
- И не ми е ясно откъде се взе това наречие "макър" в речника на 99,99 на сто от българите. Правилно е "макар". Единственото лингвистично достойнство на "макър" е, че се римува с "бакър", "чадър", "джангър" и "нишадър".
- Напълно прав си! - вика съседът. - Макър да не си напълно прав.
- И още нещо не мога да разбера! - от признанието ми лъха горчивината на разровения живот. - Не мога да разбера защо липсва чуваемост, гледаемост и говоряемост между управляващи и управлявани.
- Не си съвсем прав! - вика съседът. - Макър да си съвсем прав!
- Не се вслушват в съветите ми бе, Панайотов! - изливам възмущението си от липсващата контактуемост между властта и народа. - От толкова време вече съм политико-икономически анализатор, подсказах им ефекта от закона за полупазарното четвърт стопанство, барабар с подзаконовите му импликации, разясних им приложението на "Параграф 22" върху данъчната доктрина, препоръчах им да реализират нарастване на брутния вътрешен продукт на глава от населението не чрез увеличаване на продукта, а чрез редуциране на населението - нищо, все едно че нищо не съм казал.
- Намаляват го, бе, намаляват населението! - плахо рече съседът.
- На това намаляване ли му викаш, комшу, афиф работа! - викам. - Туй оръжията за масово здравеопазване дават спорадични резултати.
- А едно време какви средства за демографски съкращения имаше, ееех! - въздиша Панайотов. - Това ДДТ, това флайтокс, това мухозол.
- Последен опит за концептуална подкрепа на правителството правя и край. Предлагам им преодоляване на кризата чрез радикално усилване на износа на емигранти и постепенно затихване на функциите на изпадналата в криза държава. Няма държава, няма криза, нали!
Съседът кима подозрително, но положително.
- Гледай сега, около 1 милион емигранти пращат на своите роднини и близки в родината 1 милиард долара. На останалите у нас баламурници се падат средно по 200 долара на тъпа глава от населението. Ако изфъшкаме от България още 2 милиона души, ще получим 3 милиона емигранти, пращащи 3 милиарда долара. На оцелялата тъпа глава от местното население тогава ще се падат по 1000 долара. Тоест стандартът й ще се вдигне петорно.
Съседът кима хем положително, хем подозрително.
- Ако експортираме всичките 6 милиона българи в чужбина и оставим тук само финансовият министър, той ще прибира всяка година в хазната по 6 милиарда долара. Накрая, като я препълни и го обявят за фискален отличник на ЕС, гаси лампите и заключва вратата.
Кимането на съседа преминава в нервен тик.
От възхищение, предполагам.
