България ще настоява за по-леки санкции за държавите със свръхдефицит, стана ясно от изказване на финансовия министър Симеон Дянков вчера. "Държавите със стабилна фискална политика, които са извън еврозоната, трябва да бъдат включени по-активно в изработването на механизма за превенция и контрол на бъдещи кризи. Този механизъм трябва да включва мерки срещу страни с висок дефицит, но прилагането единствено на наказания ще влоши положението на държави в криза, затова този механизъм трябва да е по-гъвкав", е заявил Дянков по време на срещата си с британския финансов министър Джордж Осбърн.

В края на октомври лидерите на ЕС приеха безпрецедентен план за затягане на бюджетната дисциплина в Евросъюза и си стиснаха ръцете дори за "ограничени изменения" за Лисабонския договор. Ще се засилят финансовите санкции за държави с големи дефицити и освен това ще се налагат доста по-бързо, отколкото досега. Преди кризата санкции практически не се налагаха, защото те щяха да са в ущърб на някои от големите държави в ЕС. За пръв път наказания ще има не само за бюджетен дефицит над 3%, но и за дълг над 60% от БВП.

Ако прогнозите на Дянков се сбъднат, България ще излезе от спиралата на свръхдефицита още догодина и не би трябвало да страда от каквито и да било финансови санкции. Въпреки това обаче Дянков иска по-леки наказания.

Окончателно ключовите решения ще бъдат одобрени от лидерите на ЕС през декември. Тогава премиерът Бойко Борисов ще настоява дефицитът, генериран заради реформата на пенсионната система, да бъде изваден от общия дефицит, който се отчита от ЕС, съобщи самият Борисов вчера след срещата си с белгийския си колега Ив Льотерм. Същото искане ще поставят премиерите на Унгария и Полша. Въпреки че ЕК вече отхвърли искането на 9 страни, сред които и България, разходите за пенсионните реформи да не се броят в дефицита, европейските лидери тепърва ще обсъждат темата през декември.