|
| *** |
И едновременно с това не се случи изобщо. Понеже политици и медии, вместо да анализират сериозно и с научна терминология казуса, се хлъзнаха по улея на пикантерията и пубертетните анатомически намеци.
Всичко започна с публичното предупреждение на премиера Борисов: "Да мачкаш Цветанов е все едно с голо дупе таралеж да мачкаш".
Обществената реакция бе бурна. Пълноводие от статии, коментари и забележки заля обществеността. И какво? Дрън-дрън-ярина, ето какво!
Не можело премиер да говори по такъв начин, поведението и езикът му не били европейски, викат едни. Можело, можело, викат други, това не било произнесен от вулгарен управник вулгаризъм, ами простонародна мъдрост, споделена с мъдрото простонародие от простонароден мъдрец.
Трети се заядоха за термина. Как "дупе", защо "дупе"! Ма то и "задник" не отивало особено! Андрей Слабаков посъветва премиера да не замазва същината на проблема, ами направо да си каже "гъз". Ако питат мен, едновременно строго научно, непретенциозно и красиво звучи терминът "гръбен долник". Обаче никой не ме пита.
И никой не разнищи нито достоверността на предупреждението, нито степента на съдържащата се в него автентична заплаха, нито теоретично възможните гледни точки при разглеждането на въпросното гледище.
А нещата са далеч по-сложни от привидната им простотия.
Важно е, първо, за кой Цветанов става дума. Щото Цветанови много - главният пазач на Зоологическата градина, старшината на гвардейската рота, почетният концертмайстор на Софийската филхармония, шефът на МВР, изпълнителният директор на ФК "Ботев" - Исперих и много други. Някои от тях са подходящи за мачкане, други очевидно не са.
Важно е, второ, за какъв гъз говорим. Щото гъзове разни. Литературната ерудиция на премиера е еволюирала до класика Карл Май и симпатягите Винету, Олд Четърхенд (Поразяващата ръка) и Олд Файърхенд (Огнената ръка). А техните гъзове не се характеризират с никакви по-специални боеви качества. Само донякъде Олд Четърхенд, ако се позамисли човек, ама и той с поразяваща ръка, не с поразяващ гъз, да речем.
Ако беше продължил да чете със същата задълбоченост и размах, след близо 388 години генералът неминуемо би стигнал до Ерих Мария Ремарк, до "Черният обелиск" и до Малвина, майсторка на "строгия масаж" (бичове, черни ботуши и прочие садо-мазо атрибути). Малвина, наричана от почитателите си "Железният кон", била популярна с това, че вадела със задника си забити в дъска пирони. Ясно е, с други думи, че задникът на Алексей Петров изобщо не може да мачка Цецо, обаче задникът на "Железния кон" Малвина, ако го спипа, ще го разкатае от мачкане. Барабар със стадо таралежи.
Важно е, трето, що за таралеж визираме във визията си. Щото таралежи - доксан докуз видове и разновидности.
Семейство Таралежови (Erinaceidae) например в някои по-нови класификации обособявано като самостоятелен разред Erinaceomorpha, включва бодливите таралежи (подсемейство Erinaceinae) и гимнурите (подсемейство Galericinae), които нямат бодли. Значи номерът е да си подбереш подходящ таралеж и после мачкай, колкото ти гъз иска.
Допълнително улеснение би било обстоятелството, че дори и бодливите таралежи са невинаги бодливи. При някои от тях бодлите израстват около 36 часа след раждането, при други на 20-ия ден, а втвърдяването им отнема още време. Този теоретичен факт е известен още от 1970, от филма на Димитър Петров "Таралежите се раждат без бодли", в който впрочем участва и малкият Андрейчо Слабаков. Без никаква гъзеста реплика апропо.
Та така стоят нещата в науката.
Цецо, пази се, момчето ми!
.