Много е вероятно и тази година чиновниците да не останат без 13-а заплата или поне коледни премии. Вчера вицепремиерът Симеон Дянков първо категорично обяви, че възможностите на държавата са ограничени и затова пенсионерите и трудещите се в бюджетната сфера не бива да се надяват на традиционните празнични надбавки. Веднага след това обаче той уточни, че "разбира се, ако някои министри смятат, че определени хора или екипи в техните министерства и агенции са особено заслужили 13-а заплата, някакъв вид стимул, и имат този финансов ресурс от спестявания, тогава по тяхна преценка може да се даде". С което на практика даде картбланш за голямо коледно харчене.

Само преди 2 дни Дянков препоръча на колегите си да се въздържат от подобни разноски и ако имат излишни пари, да ги обявят и Министерският съвет да реши за какви неотложни нужди е добре да бъдат изразходвани. Вчера той забрави апела си за пренасочване на икономисаните средства, само подчерта, че е недопустимо коледни премии да се раздават на калпак. "На всички държавни служители в агенции или министерства 13-а заплата да се дава, за мен е неуместно. Определено в МФ това няма да се случи", каза вчера Дянков.

Държавните ведомства могат да дават 13-о възнаграждение от спестени средства от фонд "Работна заплата". Почти навсякъде се държат незаети бройки именно с тази цел. В съдебната система вече стана ясно, че ще има 13-а заплата. Депутати също се надяват да получат допълнително възнаграждение, след като парламентарната шефка Цецка Цачева отдавна тръби, че има големи спестявания. Миналата година бяхме свидетели на същия развой. Премиерът Борисов и заместникът му Дянков все повтаряха, че бюджетът е зле и 13-а заплата не може да има, но в крайна сметка министерства, агенции и комисии намериха "резерви" и раздадоха допълнителни пари. Дори в МФ бяха раздадени коледни бонуси на служители, ангажирани с еврофондовете.

Министърът на финансите вчера обясни, че се надява на "приятна изненада" от НАП и митниците догодина - да осигурят повече пари от записаното в току-що приетия бюджет 2011 г. В тази връзка той коментира, че депутати и отляво, и отдясно, които прогнозираха, че постъпленията в хазната ще са по-големи от разчетите на МФ, може да се окажат прави. Дянков обясни още, че ако икономиката се развива добре и пълни бюджета, няма да се наложи изобщо теглене на външни заеми. В законите за бюджет 2011 парламентът даде принципно разрешение на кабинета да увеличи държавния дълг с нови 3.9 млрд. лева, в т.ч. до 2 млрд. лева от чуждестранни кредитори. Дянков подчерта, че това са само опции и въобще не означава, че България ще се товари с такива заеми. Той припомни, че и тазгодишният закон за бюджета позволяваше на правителството да търси външно кредитиране, но то не се е възползвало.

Иначе още през юни т.г Дянков обяви, че България обмисля да пусне облигации за 1 млрд. евро на международните пазари през 2011 г., и че парите ще бъдат използвани за стимулиране на растежа и за инфраструктурни проекти. По-миналата вечер парламентът подкрепи намерението, като предвиди в закона за бюджета възможност София да емитира външен дълг до 2 млрд. лв.

АРГУМЕНТИ

Дянков защити и закриването на резерва на здравната каса - ход на мнозинството, който предизвика най-много критики при обсъждането на бюджета. От Нова година се отменя досегашната практика част от 8-процентната здравна вноска да се заделя като запас на НЗОК и всички събрани осигуровки ще се харчат за здравеопазване, а натрупаните дотук 1.5 млрд. лв. резерв ще преминат в държавния бюджет. От опозицията нарекоха това преместване "национализация" и "конфискация", защото парите от здравни осигуровки отиват в общия "кюп" и ще могат да се харчат за съвсем други цели.

Министърът на финансите обаче коментира, че "се налага финансовата стабилност да се гарантира с резерва на НЗОК". Менда Стоянова, шеф на бюджетната комисия в НС, обясни, че тези средства и сега са, а и след Нова година ще бъдат част от фискалния резерв на държавата. В момента обаче те са целеви и неприкосновен запас и не могат да се ползват, а прехвърлянето им в хазната ще позволи "гъвкаво финансиране" на бюджетния дефицит. Стоянова даде следния пример: "Ако сте спестили пари за здраве или за образование на децата си, но в този момент се налага да покривате разходи от ежедневието, а сте съкратен и нямате заплата, имате два варианта - или да посегнете временно на тези пари, докато намерите изгодно финансиране, или директно да потърсите кредит и да плащате лихви, за да не пипате тези пари, които отгоре на всичко не носят и никакви допълнителни доходи".