Кирил Вълчев, Дарик: А вие какво знаете за отнемането на визата на Румен Петков?
Николай Младенов, МВнР: Ами нищо не знам. Знам, че всяка страна може да си отнема, да взема решение дали да дава виза на един човек или на друг човек, без да дава обяснение за това.
КВ: Да, ама в случая тази страна даде обяснение.
НМ: Да, това ме учудва и започвам леко да го намирам за досадно вече това постоянно говорене в България и превръщането на цялото това... половината от дипломатите, на едно такова оперетно поведение. Извинявайте, но диалогът между Уорлик и Румен Петков от онзи ден, който аз прочетох, е точно - хвани единия, удари другия. Значи, не може български депутат да се изразява по този начин, за който и да е. В смисъл, ако иска вкъщи насаме да си говори с жена си, както иска... поне да не я бие, надявам се. Но да не се изразява по този начин публично. Не може и един посланик, нали, да минава границата на това постоянно говорене в общественото пространство. Така че надявам се, че и двамата ще си вземат много тежка бележка от ситуацията, в която влязохме, ако имат нещо лично, да си кажат, да си се видят, да си говорят, да си се разберат, но да престанат да занимават общественото мнение със собственото си присъствие. Мисля, че на всички в България това вече им писва отвсякъде...
КВ: ...вече възниква въпросът да не би срещу г-н Петков да има криминално разследване в Америка и тогава вече българската дипломация трябва да се ангажира...
НМ: Е, тогава вече става съвсем конспиративна теория и отидохме на сапунена опера, четвърти сезон! Прощавайте, но българското общество има да решава много по-съществени въпроси от това да гледа този мач по телевизията всеки ден в последните няколко дни. За мен това минава всякакви граници и на възпитание, и въобще на поведение, както от страна на посланиците, така и от страна на депутатите.
...Просто най-накрая някой в България да каже: баста, стига, нали, омръзна ни да ни занимават всички, общественият дневен ред да се превръща в анализ на личната съдба, трагедия, емоция, любов и омраза на един или на друг. Това просто вече изглежда абсурдно.
КВ: ...Ще подредите ли случая Италия, Мишел Бонев - Вежди Рашидов...
НМ: В същата рубрика, да!
КВ: Да, обаче има нещо интересно. Шефът на РАИ Маоро Мази казва, че България е натискала да дадат 1 млн. евро за този филм на - тя не се казва Мишел Бонев, а Драгомира Бонева, така й викат в Италия - Мишел Бонев. Вие... известно ли ви е за такъв натиск?
НМ: Не, не... Няма такова нещо през външно министерство не е минавало...
КВ: ...Самото посещение на тази българска делегация, водена от културния министър, мина ли през външно?
НМ: Не, но аз все повече стигам до извода, че трябва... страхувам се обаче, че ще ме... така, в логиката в момента, друга логика, която тече в обществото, ще ме обвинят в тодорживковизъм, ако предложа да се възстанови един много строг режим на това как се осъществяват международните контакти на всяко едно правителство и на всяко едно управление и че всичко трябва да минава през външно министерство. Защото в българската държава през последните 20 г. външно министерство е изместено от центъра на този процес и е прието, че всеки си прави каквото си прави, но външно министерство се занимава с някакви много тежки външнополитически въпроси само. Аз мисля, че в крайна сметка, ако ние искаме да имаме сериозна дипломация, и сериозно да реформираме системата, и сериозно да звучим пред света, всички контакти, всички действия...
КВ: Министърът на културата не може просто ей така да отиде на Венецианския фестивал?
НМ: Не, не говоря за министъра на културата, говоря за цялата държава, че навсякъде, когато има нещо, което се случва в чужбина, което представя страната ни като държава в чужбина, трябва да бъде санкционирано от външно министерство... Нали, в момента, в който го произнасям, си представям как отсреща ще ме обвинят в тоталитаризъм, но аз това обвинение обаче с удоволствие бих го приел по този казус!
