|
| *** |
Спрях се.
- Как е положението, бе, пич?
- От красиво към прекрасно! - отговори ми той.
- Къде така?
- Четох, че търсят свежа кръв, за да попълнят редиците на МВР. Нови хора с нови сили. Трябва да има ред, дисциплина и свобода за мирните граждани.
Запалих цигара - нито ми изглеждаше нов, нито пък преливаше от сили.
- Там - рекох му откровено, - не вземат всеки.
- Готов съм! - бодро ми отговори той. - Имам въпросите за изпита.
- Голям праз! Това едва ли е държавна тайна.
Той се ухили още по-доволно.
- Така е. Но аз имам и отговорите. На, чети и плачи!
И ми даде папката, която стискаше с две ръце.
Отворих. Беше най-обикновен въпросник. Е, не чак толкова обикновен, защото под всеки въпрос имаше и отговор. Зачетох се.
Въпрос: Как ще постъпите, ако ви изправят срещу хора, които демонстрират срещу правителството днес?
Отговор: Ще арестувам всички.
Въпрос: Ще запишете ли всичко това, ще подготвите ли акт, както е изискването на закона?
Отговор: Не. Това е излишно губене на време. През това време демонстрацията може да се разрасне и да попречи на движението на мирните хора по улиците на града.
Въпрос: Имате ли притеснение, че заедно с виновните може да арестувате и невинни граждани?
Отговор: Нямам никакви притеснения. Ако са невинни - какво правят там! Невинните хора си стоят вкъщи.
Въпрос: Кой пръв ще арестувате от тълпата?
Отговор: Тези, които имат вид на учени и интелигентни. Те винаги са виновни. Те подкокоросват другите, а после се правят на ненапита кладенчова вода.
Въпрос: Да предположим, че демонстрантите срещу правителството се държат мирно и тихо. Как ще постъпите?
Отговор: Полицаят е длъжен да арестува определен брой хора. Никой не гарантира, че ако те в момента са тихи и мирни, после няма да извършат престъпление и да нарушат реда и правата на другите граждани.
Въпрос: Къде ще отведете арестуваните?
Отговор: В районното управление. Там знаят какво да правят с тях.
Въпрос: Колко дълго трябва да бъдат задържани демонстрантите в районното?
Отговор: Възможно най-дълго. През това време ще имаме възможност да задържим други демонстранти и така, бавно, но сигурно, ще прочистим града от хора, нарушаващи реда.
Въпрос: Не ви ли притеснява, че гражданите могат да се обърнат към съдебните власти за нарушени права?
Отговор: Никак. Добре знаем, че съдът не работи и спъва работата на правоохранителните органи. Един вид - съдът е наш съюзник. Съдът има една главна функция - да следи да не се нарушат правата на хората, които се движат с транспортни средства. Правото на придвижване е основно право в Европейския съюз.
Затворих папката, без да стигна до края, върнах я на моя приятел, запалих нова цигара и попитах:
- Откъде го намери?
- Купих го на черно. Но това между нас! Готвя се денонощно. Изпитът е утре! Пожелай ми успех.
- Успех - рекох и се разделихме.
Какво ли не прави човек от глад!
Вчера отново го срещнах на улицата. Влачеше се като гладно и бито куче - избягваше да доближава, а като го погледнеш в очите, той свърваше встрани. Този път не беше стегнат, доста свит и прегърбен, мисля, че дори не беше и къпан.
Спрях го.
- К`во става, бе, пич? Или вече си комисар!
- Остави - вика.
- Какво?
- Скъсаха ме на практическия изпит.
- Не думай!
- Да! Употреба на палка срещу цивилни граждани!
- Дреболия - викам му.
- Да бе! Не само че не зная как да я употребявам, ами и мен ме съдраха от бой... Откъде да знам, че главният предмет в полицейската академия е изучаване на палката и на обществото.
Рекох да го успокоя:
- Рисковете на професията!
Той въздъхна:
- По-скоро рисковете на цивилния безработен.
Нищо не можах да му кажа.