На сън, разбира се. Но сънят беше съвсем реален, само дето бъкаше от разни Хари-Потърови небивалици. Овалният кабинет уж овален, пък четвъртит, а ъглите му - овални. Ех, майка му стара, май че сънувам!
- Влизай, Андреев, влизай! - кани ме Буш с усмивката на печен каубой.
- Не съм Андреев, Мормарев съм.
- Каквото аз кажа, че си, това ще си! Сядай, какво ме зяпаш!
Опъвам се на дивана. Буш измъква изпод бюрото си бисквити "Пещерска".
- Мека топлина, Андреев, ха-ха-ха! - смее се Буш досущ като Тато, гръмогласно и самодоволно.
Щях отново да протестирам, че ми бърка фамилията, но ме достраша да не ми стовари няколко мироопазващи бомби връз главата.
- Уж сте богата страна, а уранът ви обеднен - казвам му го ей тъй, без да искам да го кажа. Мъча се да се събудя, но не се будя. Значи не спя!
- Голяма или малка бисквита? - пита ме Буш.
- Каквато кажете, такава да е, другарю президент!
Откъде накъде пък "другарю"... Сега ще вземе да ми напъха няколко бисквити в устата, че да се задавя и да се катурна от дивана. Но Буш не се разсърди, развесели се.
- Другарю президент, ха-ха-ха! Ти май, Андреев, ме обърка с вашия президент!? Много се рови да откриеш и неговото досие, ама ядец. Те ги изгориха бе, глупак! И твоето изгориха, и на Костов го изгориха, и царското! Следвоенни години бяха, Андреев, с едно шоколадче вербуваха детето. Цар без корона и без досие си имате!
Буш гаврътна набързо две бисквити и рече:
- Получих ти писмото, Андреев. Закриха те, а? Шат на патката главата! И сега искаш да река на Негово Премиерско Величество Симеон II: "Или възстановяваш комисията на Методи Андреев, или ще видиш НАТО на куково лято. Ей на, и рима има. Бисквити крехки като ям, в поет превръщам се голям!
Моника Левински влезе да пита какво става с пурата, но Буш махна с магическата си пръчка и я превърна в пепелник. Глей ти, тоя ще вземе и мен да ме омагьоса, да ме превърне в Андреев и ще остана без работа.
- Работа ще ти възложа, другарю Андреев!
И мислите взе да ми чете!
- Тия там ваши досиета хич не ме интересуват. Имам ги всичките, бе! Вие и майчиното си мляко продавате, подквасено в кофички Данон, та досиетата ли?! Едно-единствено досие ме интересува сега, Андреев, на Путин! Бил ли е в тайните служби или не!
- Бил е! - извиках радостен, че знам всичко за всички досиета по света.
- Подозирах такова нещо. Сега трябва да го уволниш! Хайде, ставай! - взе да ме дърпа за ръката. - Ставай, Методи!
Жена ми беше. Будеше ме. Божичко, Буш се оказа прав. Аз наистина съм Методи Андреев. А сънувах, че съм Мормарев. Веднага щом отворя досието на Путин, ще проверя дали в архивите няма поне някое картонче за този Мормарев. И на двамцата ще им разгоня фамилийките!
Събудих се най-после. Слава богу, не бях ни Методи, ни Андреев.
