Ей, какво става в тая преса? Няма над какво да се прелита! Станали сме едни скучни, сухи... Колеги, я се раззеленете, че при нас за постен прелет бият дежурния.

А някога целият прогресивен печат на 22 април честваше вечно живия Ленин, озарил пътя на човечеството. Днес ролята на слънчевия бог (у нас) е поверена на един прост премиер; какъвто впрочем е бил и Илич. (Кой е прост, бе, Саксич ли?! Пак ще ви бия - бел. ред.) Прост като истината, обичен като слънцето и въздуха. На, и жълтата (sic! - слънчев цвят) депутатка Клара Петрова в "Новинар" споделя искрено и лично: "Много го обичам тоя цар." Изпитвала страхопочитание от излъчването (sic! - соларна функция) на тоя цар. А за оня - нищо...

Не знам за Клара, но аз лично реввам на два гласа, като чета признанието на бившия шеф на БКП в Благоевградско Лазар Причкапов в "Стандарт" - той бил надпартиен, не бил ляв. Ей, Лазаре, ти я вземи, та кажи, че дълбоко в душата си падаш малко и седесар, пък да видим как ще те изберат съгражданите ти за кмет... За слънце ли се мислиш? Само звездите са надпартийни!

Но: 22 април бе и Ден на земята. Значи - имали сме антагонистична опозиция между соларните божества (Ленин, Симеон II) и подземните Сили (Долорес Арсенова, Юлиана Дончева). За които "Монитор" обади, че садили фиданки в подножието на Мадарския конник. Но ако разглеждаме тия двенките като олицетворение на хумуса, антагонизмът се изглажда до животворящ консенсус: фуриите садят, садят фиданки, а нали и дърветата са живи същества - значи Слънцето (Саксич) им е нужно като въздуха... Значи - фиданките ще бъдат вечнозелени. Ще бъдат!

И колко е дребнаво на този космогоничен фон да четем в "24 часа", че "Ще събират данъците и насила"... Или в "Труд" - интервюто на Александър Томов (БЕЛ)... Или в "Demokratsia" - отмъстителните текстове на адаша му (б. НеСеРеТе)...

Ела, изгрей!