Атила Короди, председателят на комисията по външна политика в долната камара на парламента, разкри пред агенция "НюзИн", че през декември е било взето решение да се отложи до февруари ратифицирането на Лисабонския протокол. Това гласували на съвместно заседание на комисиите по външна политика в долната и в горната камара на парламента в края на декември, непосредствено след като Германия и Франция се обявиха против приемането на Румъния и България в Шенгенското пространство напролет заради проблеми с корупцията и организираната престъпност.
Лисабонският протокол предвижда назначаването на още двама евродепутати от Франция, а Германия ще запази своите 99 вече избрани евродепутати до 2014 година. Още един депутат трябва да получи и Холандия, която също не е доволна от корупцията и организираната престъпност в Румъния и България. Целта на протокола е да разреши проблема, възникнал след като настоящият Европарламент беше избран според правилата на Договора от Ница, а Лисабонският договор влезе в сила шест месеца след изборите.
Пред "НюзИн" Атила Короди сподели: "Дискусиите бяха много тежки, ние заявихме, че ще отложим вземането на решение до другия месец, за да видим какво ще се случи. Но принципът е: защо трябва да се съгласяваме с всичко, а големите сили като Германия винаги да получават незабавна дерогация" (специално изключение - б. р.), заяви Короди. Той има предвид специално постановление, позволяващо на Германия да запази тримата си евродепутати още 4 години. Неговият колега сенатор Титус Корлатеан, бивш евродепутат социалист, също заяви, че става "въпрос за принцип". Защо по-малките държави членки "са длъжни да спазват всички правила, а големите да получават дерогации", попита той.
Румъния предупреди, че ако се поставят допълнителни условия за присъединяването на страната към Шенген от ЕС, ще попречи на еврочленството на Хърватия и може едностранно да прекрати мониторинга, който следи как тя реформира съдебната си система и се справя с корупцията.
ОТГОВОРНОСТ
Румънският президент Траян Бъсеску заяви, че поема политическата отговорност заради отложеното присъединяване на страната към Шенгенската зона, предаде "Фокус". Той посочи, че за съжаление мониторинговият механизъм на ЕС е смятан като условие за приемането в Шенген. "Като държавен глава поемам политическата отговорност за отлагането на приемането на Румъния в Шенгенската зона. Някой трябва да поеме отговорността", каза той. Ясно е, че големите проблеми са в съдебната система, изтъкна още той. Германия и Франция поискаха отлагане на влизането на България и Румъния в зоната заради проблеми по опазване на външните за ЕС граници.
