България и Румъния няма да се присъединят към Шенгенското пространство в края на март. Оценката за контрола на границите им ще бъде "негативна". Това заявяват за АФП няколко европейски дипломати в Брюксел. От изказванията им става ясно, че общо 10 страни, а не само Франция и Германия, са против присъединяването ни към Шенгенското пространство през пролетта.

Решението се очаква да бъде взето на Съвета на министрите на вътрешните работи на държавите - членки на ЕС, на 24 февруари. "Присъединяването през март е немислимо. Никакво решение няма да бъде взето, защото докладът, съдържащ оценка за контрола от България на границата й с Турция, е негативен. Впрочем не можем да приемем Румъния без България", обясни един от дипломатите, пожелал да остане анонимен. Унгарското председателство може да реши да включи това решение в дневния ред на срещата на вътрешните министри, но "то ще бъде негативно", допълни друг дипломат.

Отлагането на приемането в Шенгенското пространство не трябва да се приема като санкция. "Приемането на Гърция беше отлагано три пъти от Германия, преди в крайна сметка страната да бъде приета, и сегашната действителност показва, че Германия е имала право да блокира присъединяването й, тъй като Гърция винаги е имала проблеми да гарантира сигурността на границата си с Турция", припомни друг дипломат в Брюксел. Шенгенското пространство наброява 25 държави членки и позволява на повече от 400 милиона граждани да се придвижват свободно от Финландия до Гърция, от Португалия до полската граница, без да са им необходими паспорти. Само Великобритания и Ирландия решиха да останат извън Шенген. Но три държави, които не са членки на ЕС - Швейцария, Норвегия и Исландия, са част от безвизовото пространство.

Румънският политически елит не спира да негодува и да търси начини да противодейства на плановете членството на страната в Шенген да се отложи. В поредната си изява по повод отлагането на румънското членство в "Шенген" президентът Траян Бъсеску заяви, че румънците няма да стоят "като червеи" пред големите сили в Европа. "Двайсет и двата милиона румънци имат право на уважение", посочи Бъсеску в интервю по националната телевизия.

Бъсеску заяви още, че Букурещ може да не изплати 271 милиона евро, предвидени за подобряването на сигурността на границите. Тези пари могат да бъдат пренасочени за развитие на малките и средните предприятия, предава БНР. Румънските власти би трябвало да изплатят сумата на консорциума "И Ай Ди Ес", в който основни акционери са германски и френски фирми. Тази компания ще осигурява технологии и мениджмънт за подобряване сигурността на външните за ЕС румънски граници.

Преди дни бившият вътрешен министър и настоящ депутат от БСП Румен Петков заподозря правителството, че е злоупотребило с евросредства, предвидени за подготовка за присъединяване към Шенген. През февруари м.г. "Сега" писа за спорно решение на кабинета за отпускане на извънредни 31 млн. евро за ангажиментите по Шенген. От стенограма на заседание на МС се разбра, че парите са били нарочно изтеглени от програмата заради опасността да връщаме средства на ЕК, а впоследствие са били пропуснати при изготвянето на бюджета за 2010 г.

161 млн. евро бе европейското финансиране за подготовката на България за Шенгенското пространство. Парите трябваше да са усвоени до края на 2009 г. и заради опасения, че това няма да стане, кабинетът на Борисов е решил да пренасочи 31 млн. евро към платежния баланс, за да не ги загуби. Впоследствие ЕК удължи срока до 31 март 2010 г., но такава сума в бюджета не е предвидена.

На заседанието вътрешният министър Цветан Цветанов е настоял парите да се вземат от резерва за неотложни разходи към централния бюджет, който е 87.5 млн. лв. Това обаче нарушава правилата за изразходването му и финансовото министерство е било категорично против. Премиерът Бойко Борисов се разпоредил точката да се приеме, а източникът на средствата да се коригира, за да не се нарушава законът. Не стана ясно обаче какво се случи след това заседание с 31 млн. евро.