Постоянният недостиг на средства и реформите в доставките на специални препарати доведоха вече до тежка липса на лекарства за хронично болните пациенти, които са стотици хиляди. Редица аптеки в цялата страна не предлагат т.нар. скъпи медикаменти, плащани от здравната каса, съобщи председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов.



Става дума основно за животоподдържащи медикаменти като инсулин, интерферони, препарати за паркинсон, ревматологични болести. Някои аптеки обаче не могат да заредят дори с по-евтини лекарства, които не се покриват на 100% от касата, например препарати за диабет.

Причината е, че здравната каса не е плащала на аптеките от близо месец и им дължи пари за периода от средата на октомври до момента. Така здравните заведения, особено по-малките, остават без оборотни средства, не могат да се разплатят с доставчиците и да заредят с лекарства.

Най-голям е проблемът в по-малките и средните населени места, но медикаменти няма и в някои аптеки и в големите градове. "На места дори се налага на пациенти да обикалят от град на град, за да намерят медикамента си", обясни Костов. Заради липсата на пари някои аптеки не могат да заредят дори елементарни лекарства, които да пуснат на свободна продажба. Засегната е даже голяма верига, която продава лекарства на ниски цени и голяма част от оборота й е от медикаменти, плащани от НЗОК. Някои фармацевти са спрели да отпускат скъпи лекарства още преди празниците.

Очаква се лекарства да има най-рано идната сряда, когато касата трябва да преведе пари на аптеките за препарати, отпуснати до 15 ноември. Дотогава НЗОК ще чака разрешение от министерството на финансите, за да разплати дълговете си за миналата година. Ако министерството позволи, се събира надзорният съвет на касата и той също трябва да разреши плащанията. НЗОК не плати на изпълнителите на медицинска помощ навреме, защото бюджетът й за миналата година се изчерпа предсрочно.

Забавянето на плащанията от касата беляза цялата минала година и периодично пациенти оставаха без лекарства, а болниците трупаха дългове. За тази година са предвидени пари за стари дългове на касата, но като цяло средствата не са повече от 2010 г. Независимо че в представите на премиера положението не е такова. На последното заседание на правителството той нареди на здравния министър Константинов: "Знайни и незнайни герои, използвайки тези 2-3 месеца буфер, в които трябваше да наваксаме финансирането в здравното министерство - по какво ли не чухме да се изкажат! Ще ги съберете сега всички тези, ще ги издирите, ще ги поканите на една пресконференция и ще започнете да им обяснявате клиничните пътеки. По детските - с 20% даваме повече! За линейния ускорител - 315% повече! Излез сега и викай - "Ура!", викай - "Благодаря!", а не да остава, че ние толкова много неща сме дали и повече направили в здравеопазването, и излиза един, не му знам името, и където има протест, пръв отива да приказва. Лично него виж, него го покани и му прочети цифрите и го накарай да ги коментира."

Междувременно пациентски организации предупредиха, че се задава и друг сериозен проблем - с онколекарствата и хемодиализата, които от тази година ще се финансират директно от болниците, а не както досега - от здравното министерство. Според председателя на Центъра за защита правата в здравеопазването Теодора Захариева е абсолютно погрешно търговете за онкопрепарати да се правят от 22-те болници в страната, които имат отделения по химиотерапия. "Така вместо да се прави централен търг и да имаме едно зло, трябва злото да бъде умножено по 20, като оправданията са, че така ще се усъвършенства достъпът на пациента до лечение", каза Захариева. Както и "Сега" писа, рисковете болниците да правят търгове са няколко. Процедурите по Закона за обществени поръчки отнемат минимум по 52 дни и се очаква повечето от тях да бъдат обжалвани, което значи, че няма как до 1 март да са осигурени лекарства за пациентите. Не се знае и дали лечебните заведения ще планират правилно количествата, които са им нужни, което също води до липса на определени препарати. Болниците ще са длъжни да купуват медикаменти на цени, не по-високи от постигнатите от МЗ м.г. при централен търг. Това пък значи, че в по-малки болници търговците и производителите просто няма да се явяват на търгове, тъй като не им е изгодно да продават на същата цена за далеч по-малки количества.

"Не мога да повярвам, че човек може да е толкова глупав да си създаде подобен проблем, още повече в година на избори. Аз имам подозрения, че има дистрибутори, които са заинтересовани от това нещо", коментира д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването. "На търговете в болниците се явяват дистрибутори, не производители, а именно дистрибуторите са най-големите кредитори на болниците, които пък са на ръба на несъстоятелността. Ако аз съм ваш кредитор и сте ми много задължен, става много лесно да ви помоля много настойчиво аз да съм доставчика ви, не някой друг, и много трудно ще ми откажете на една такава настоятелна молба", посочи той и допълни, че след няколко месеца ще посочи и името на дистрибутора, ако МЗ не се откаже "от това безумие".

От центъра за пореден път предлагат онколекарствата да преминат към здравната каса. Така пациентите ще си ги получават направо от аптеките и ще се премахне необходимостта да се договарят конкретни количества. От министерството отговориха, че за това е нужно технологично време, а парите за онколекарства за 2011 г. са с 12 % повече от т.г.