"През март в съседен апартамент беше извършена кражба. Пристигнаха полицаи, направиха оглед на жилището на съседите, а след това помолиха мен и още един съсед от входа да се подпишем в съставения протокол. Моля да разясните дали ще ме викат в съда, след като в протокола е отбелязано моето име?"

Пита С. Краварски от София



От писмото може да се направи извод, че читателят най-вероятно е отбелязан в протокола за направения оглед на местопроизшествие като поемно лице. Пред подобна ситуация може да бъде изправен всеки гражданин. Затова е полезно да се знае каква е ролята на поемните лица и кога се назначават те.

Българският Наказателно-процесуален кодекс (НПК) предвижда



седем начина за събиране на доказателства:



разпит, оглед, претърсване, изземване, експертиза, следствен експеримент и разпознаване. От 1997 г. доказателства могат да се събират и чрез използване на специални разузнавателни средства (СРС), но след спазването на строга процедура, регламентирана от НПК и Закона за СРС.

Изброените седем начина се наричат още процесуално-следствени действия. А след промените в НПК, които действат от 1 януари 2000 г., се употребяват още термините "действия по разследването" и "съдебни следствени действия" за означаване на посочените способи. Процесуално-следствените действия се подчиняват на задължителен регламент, съдържащ се в разпоредбите на НПК, като не се допускат никакви отклонения от него. Тази процедура гарантира постигането на две цели: първо, достоверност на събрания доказателствен материал, и второ, недопускане нарушаване правата на личността извън необходимите стандарти.

Процесуално-следствените действия се извършват както на досъдебната фаза на наказателното производство (следствие или полицейско производство), така и в съдебната фаза (на първа и втора съдебна инстанция).

НПК изисква



участие на поемни лица при извършване на пет



от изброените процесуално-следствени действия: оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент, разпознаване. В чл. 129, ал. 2 от НПК се посочва, че в тази роля (поемни лица) се назначават хора, които нямат друго процесуално качество и не са заинтересувани от изхода на делото. И двете условия трябва да са налице едновременно (кумулативно). С други думи, не могат да са поемни лица дознателят или следователят по делото, експертът, специалистът-технически помощник, гражданският ищец и т. н. Освен това лицето не трябва да бъде заинтересувано от изхода на делото, а това означава, че в ролята на поемно лице не може да участва пострадалият от престъплението (например собственикът или наемателят на обрания апартамент).

Не е препоръчително в ролята на поемни лица да участват колеги на длъжностното лице, извършващо огледа, разпознаването и т. н. В случая става дума например за полицаи, технически сътрудници (секретарки) и други подобни. Защото е твърде възможно в хода на наказателното производство защитата да изтъкне, че тези лица са заинтересовани от изхода на делото. А това може да доведе до уязвимост на протокола за оглед, разпознаване и т. н. и дори до отстраняването му от доказателствения материал.

НПК изисква в посочените процесуално-следствени действия



да участват минимум две поемни лица



Те се назначават от процесуалния орган, който провежда досъдебното производство - дознател, следовател или прокурор. При извършване на процесуално-следствени действия на съдебно заседание (сиреч на самия процес) не е необходимо участие на поемни лица.

Процесуална роля на поемните лица е изключително важна. Те трябва да присъстват при извършването на огледа, претърсването, разпознаването и пр. Особено важно е да наблюдават откриването на веществените доказателства при огледа, претърсването и изземването, както и момента на разпознаване и описанието, което дава разпознаващото лице. Това е така, защото във всеки следващ етап от наказателното производство - както на досъдебната фаза, така и в съдебната - поемните лица могат да бъдат призовани в друго процесуално качество - свидетели. А като свидетели под страх от наказателна отговорност те ще бъдат длъжни да разкажат всичко, което знаят за следственото действие, което са наблюдавали, и да отговарят на поставените въпроси.

Масово явление са случаите, когато в съдебно заседание се явява поемно лице за разпит в ролята на свидетел и чистосърдечно заявява, че не е присъствало на описаното в протокола следствено действие, а само се е разписало в него, че не си спомня нищо и т. н. Много често следствените действия се извършват в присъствие на едно поемно лице и дори без поемни лица. А последиците от подобни недостатъци са необратими - протоколът се отстранява от доказателствения материал.

По силата на чл.129, ал.4 от НПК поемните лица



имат следните права:



да правят бележки и възражения по допуснати непълноти и закононарушения; да искат поправки, изменения и допълнения на протокола; да подписват протокола при особено мнение, като писмено изложат съображенията си за това; да искат отмяна на актовете, които накърняват техните права и законни интереси; да получат съответно възнаграждение и да им се заплатят разноските, които са направили. Прокурорът, следователят или дознателят са длъжни да запознаят поемните лица с техните права. Участието на поемните лица в изброените следствени действия се отбелязва в протокола, като освен подпис се посочват трите имена и точен адрес. При отказ на лицата да участват в ролята на поемни лица по наказателно дело, те носят отговорност като свидетелите, т. е. на тях може да бъде наложена глоба до сто лева.

При оглед на лице (наречен освидетелствуване) и при претърсване на лице (наречено обиск) поемните лица трябва да бъдат от същия пол, както обискираното или освидетелстваното лице.