Европейската комисия разследва България за отпускане на предполагаема държавна помощ в полза на Корпоративна търговска банка (КТБ) и свързани с нея група от медийни и телекомуникационни компании, съобщиха за "Сега" източници от Брюксел. Информацията бе потвърдена вчера от Министерството на финансите.



Конкретният повод са разкритията, че КТБ, която се смята за приближена до ДПС, държи близо 50% от свободните пари на държавните предприятия към края на март 2010 г.

Комисията вече е уведомила МФ за разследването. От МФ твърдят, че процедурата е рутинна и няма нищо общо с процедурите за нарушаване на европейското законодателство. Според експерти обаче, ако при изясняване на случая Брюксел счете, че има данни за нарушаване на европейските директиви, може да се стигне до наказателна процедура и до финансови санкции. От МФ твърдят, че са представили железни аргументи, че всичко е наред, и нямат никакви притеснения за изхода от проверката.

Според информацията на МФ жалбата до ЕК е богато документирана. Авторът й е пожелал името му да не се разкрива пред българските власти. Към оплакването е приложено и запитването до МФ на главните редактори на 11 медии, включително в. "Сега", които м. г. поискаха да разберат в кои банки държавните фирми държат парите си. От отговора на МФ тогава се оказа, че Корпоративна банка оперира с около 50% от средствата. Към края на март 2010 г. тя държи на депозити и разплащателни сметки 408 млн. лв. от общо 855 млн. лв. Най-много в КТБ са парите на енергийните дружества "Булгартрансгаз" - 105 млн. лв., "Български енергиен холдинг" - 76 млн. лв., АЕЦ "Козлодуй" - 61 млн. лв., "Булгаргаз" - 59 млн. лв. и др. През ноември 2010 г. в. "Сега" поиска повторна справка за депозитите и разплащателните сметки на държавните фирми в банките - този път към 31 октомври 2010 г. Все още обаче няма отговор от много от дружествата, включително от енергийните компании.

В отговора си до ЕК от финансовото министерство са обяснили, че депозирането на държавните пари в КТБ не може да се счита за държавна помощ. "Няма трансфер на държавни средства, няма избирателност на стопанския субект, няма икономическа изгода за него, по-голяма, отколкото предоставената на другите субекти, както и не се нарушават конкуренцията и търговията в ЕС", изтъкват от МФ. Именно вицепремиерът Симеон Дянков обаче пръв повдигна въпроса за съмнителната изгода на държавата от депозирането на държавните пари в няколко банки. По негова инициатива бяха приети насоки за избор на обслужваща банка, които държавните фирми трябва да спазват. Оказа се обаче, че насоките са само препоръчителни и към момента не е ясно има ли изобщо някакъв реален ефект от тях.

От МФ обясняват на Брюксел, че депозирането на средства на предприятия в определени банки "не се дължи на действия на централното правителство или на негови органи и институции". Посочва се, че държавните предприятия са самостоятелни търговски субекти, които функционират на пазарен принцип и вземат чрез своите управителни органи решения, вкл. за избора на обслужващи банки. "Търговските дружества не са еманация на българската държава и тяхната дейност (действия и бездействия) не би могла да ангажира отговорността на държавата като публично-правно юридическо лице", изтъкват от МФ. Оттам допълват, че паричните средства на държавните фирми са тяхна собственост, която е отделна от държавната собственост. Затова според МФ "не може да се презюмира", че българската държава носи отговорност.

Корпоративна търговска банка е сред сравнително малките на пазара. Преди около две години в трезора влязоха омански капитали, а директорът му Цветан Василев е бил съдружник в различни проекти на бившата шефка на тотото Ирена Кръстева. Кръстева и синът й - бившият зам.-министър на бедствията от ДПС - Делян Пеевски, контролират медийна групировка, в която влизат няколко национални и регионални вестника, най-тиражният седмичник "Уикенд", печатницата на ИПК "Родина", телевизии и т. н.



ВТОРИ КАЗУС

Това е второто разследване на ЕК, свързано с КТБ. Първото е заради нарушения в конкурса за мултиплексите у нас. Най-вероятно ЕС ще поиска досегашните конкурси да бъдат анулирани. Още през лятото от Брюксел стартира проверка за това как се раздават мултиплексите и изпрати 9 конкретни питания, на които България отговори най-общо. Основният проблем при конкурсите за мултиплексите бе прокарването на две нелогични условия - първо, кандидатите да не притежават собствени тв програми и в същото време да нямат преносна мрежа.

Тези условия отказаха австрийската ORS, дружество на австрийския обществен тв оператор ORF. След като ORS отпадна от играта, изискването собственикът на мултиплексите да няма собствена мрежа за разпространение веднага бе махнато. В крайна сметка победители от конкурса излязоха словашката компания "Тауърком" (две честоти) и латвийската "Хану Про" (три честоти) още по време на кабинета "Станишев". Така и обаче не се разбра кой стои точно зад компаниите. БТК ("Виваком") обаче продаде 50% от НУРТС, което държи мрежата за национален тв пренос, на кипърската офшорка "Манселорд Лимитид" срещу впечатляващата сума от 57 млн. евро. В България фирмата се представлява именно от собственика на КТБ Цветан Василев. Сделката мина безпроблемно през Комисията за защита на конкуренцията на 23 юни м. г. После още по-логично дойде и новината, че новосформираното дружество "НУРТС България" е придобило "Тауърком", сиреч и собствеността на първите два мултиплекса у нас.

И при кабинета на Бойко Борисов "Хану Про" спечели т.нар. държавен мултиплекс, на който ще се разпространяват програмите на БНТ и БНР.