-----

Божана Апостолова е авторка на близо 20 книги - стихосбирки, романи, мемоаристика. Собственик е и на издателство "Жанет 45", в което излиза голяма част от съвременната българска литература. Носителка е на различни литературни награди, а нейни произведения са превеждани на много езици.

-----



- Вие не само пишете свои книги и издавате много чужди, но заемате рядка за българина активна гражданска позиция. Непрекъснато говорите за нуждата от подкрепа за българската книга, за повече духовност. Не се ли боите, че ще останете неразбрана?

- Единствено духовността е крепяла българина през вековете и през най-тежките му периоди. Мисля, убедена съм, че пак тя ще го запази в бъдещето. За мен е голяма грешка, че държавните институции не полагат адекватни грижи именно за запазване на тази духовност. Затова от ефира на предаването "Панорама" по БНТ призовах министър-председателя Бойко Борисов да влезе в първата книжарница, да си купи книга, да я вдигне високо и да поведе българите след духа. Иначе народът е мъртъв.

- Не е ли странно, че трябва агитация, за да се купуват книги? Не е ли въпрос на личен избор?

- А не е ли странно, че Министерството на културата има толкова нисък бюджет? Какво по-напред би смогнало да свърши с него?

- Въпрос на пропаганда и на бюджет ли е интересът към книгата?

- И това. Мисля, че и средствата за масова информация съвсем недостатъчно работят в тази посока. Просят пари за предавания, които са псевдокултура или направо чалга. Болно ми е, че такива предавания насаждат изкривено отношение на младите към истинската култура. Това застрашава бъдещето на нацията.

Ето всички тези неща ме карат да вземам отношение по тези наболели въпроси. А кой ще ме разбере? Дано да има и такива...

- Разказват, че на едно тържество сте искали кибрит от министър-председателя, за да палите книги пред Министерския съвет в знак на протест. Срещу какво точно би бил този протест?

- Да, исках, макар че на подстъпите към г-н Борисов Волен Сидеров ме спря и репликира с думите, че само Хитлер е горил книги. Да, вярно е - горил е онези, които според неговата идеологическа преценка не би трябвало да стигат до хората. А моята "закана" беше точно в обратна посока - че книгата трябва да иде до човека, а съществуват сериозни препятствия за това. Не е ли срамно, че традиционните духовни гнезда, като библиотеките и читалищата, нямат пари да попълнят и без това изтънелите си през последните години фондове? Фондовете празни - все едно не са живели хора през тези години. Да не говорим, че в някои селища читалищата изобщо са закрити... А въобще можете ли да си представите една библиотека без Вера Мутафчиева, без Йордан Радичков, Константин Павлов, Свобода Бъчварова, Иван Динков, Стефан Дичев, Николай Кънчев?...

- А смятате ли, че има наистина интерес у хората?

- Смятам. Неудобно и болно ми е, когато виждам пред щанда с книги на наши премиери хора, които плахо и с жадни очи разгръщат книгите и ги връщат, правейки сметка за състоянието на джобовете си - видимо е желанието, но и невъзможността, за съжаление. Борсата на "Жанет 45" е препълнена с книги, продажбите вървят трудно. А аз продължавам да издавам основно българска литература, макар и с малката надежда, че духът, с който се е гордял българинът през вековете, все някога ще се възземе.

Другото е трагедия, най-страшната - духовната. И ако наистина изрекох репликата за горенето, то е именно поради страха, че такава трагедия би била възможна.

А книгите имат две предназначения - или да бъдат четени, или... да подпалваме кюмбетата си с тях. И ако това се случи, то вероятно ще стане точно с кибрита на министър-председателя...

- Направи ви силно впечатление, че в Сърбия например се издават няколко издания за литература на български език, субсидирани от държавата Сърбия, за малцинствата ни там, а нашата държава закри единственото списание за ученици "Родна реч". Какво е това - недомислица, съзнателна политика на увреждане на националните ни интереси или пък просто сме много по-напред от Сърбия, по-модерни и не щем да харчим държавни пари за такива глезотии като литературата?

- Да, освен Сърбия и редица други държави целенасочено подпомагат издателската дейност. Отдавнашна практика например в страни като Турция, Унгария, Чехия, Германия, Франция и др. е да плащат за преводите на техни автори на български език. А ние не само че не правим това и като държава не заставаме зад талантливите си автори, а закрихме единственото специализирано литературно издание за младите - "Родна реч". Като че ли държавната хазна щеше да се изпразни с отделянето на 49 000 лева - това е годишната издръжка на списанието!

Срам ме е. И не искам да помисля за причината.

- Вие давате литературни награди, издавате десетки български автори, организирате представяния на книги... Помагат ли ви институциите?

- Наскоро връчих годишната награда "Иван Николов" за най-добра поетична книга, която е 10 000 лева и изящен плакет от художника Христо Гочев - без никаква чужда помощ. Същото се отнася и за цялостната ми издателска дейност и многобройни премиери из цялата страна. Не мога да отрека обаче, че нашумелият празник на книгата "Пловдив чете" се реализира и с активното съдействие на община Пловдив и лично на кмета Славчо Атанасов, както и на мнозина местни бизнесмени. "Орфеевият венец" пък, който се връчва на най-големите ни поети в Античния театър, се дарява безвъзмездно от Жорж Трак, а паричната премия към него в размер на 5000 лв. се осигурява от Бизнес експертния съвет. Истинска взаимност в това начинание срещаме и от страна на Международен панаир Пловдив.

Макар и единични, има и случаи като този с последната книга на Дончо Цончев "Красивата версия", за която разходите бяха поети от Министерството на културата; а романът на покойния вече Атанас Липчев "На другия бряг на реката" излезе с любезното съдействие на община Варна. Неотдавна споделих някои мои идеи с кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова. За нейна чест, тя прие всичко с разбиране и готовност. С радост разбрах, че тези мои предложения са били приети единодушно от общинския съвет - става дума за кръщаване на улици на заслужили наши писатели и поети.

- И кои са те?

- Ами огласяването им договорихме със зам.-кмета г-н Христо Ангеличин (един изключителен човек!) и така във вторник, 11 януари, в СГХГ община София и издателство "Жанет 45" се състоя премиера на новото издание на книгата "Пътят към София" от Стефан Дичев и бяха обявени публично улиците в район "Триадица", които ще носят неговото име и името на писателя Ивайло Петров. Миналата година вече бяха кръстени улици на името на Вера Мутафчиева и Йордан Радичков в район "Лозенец". Предстоят и други съвместни мероприятия с община София във връзка с именуване на улици и на поетите Константин Павлов, Николай Кънчев и Иван Динков. Това ще бъде огласено на специални тържества пред софийското гражданство.

- Значи има помощ все пак...

- Но крайно недостатъчна. Ако трябва да обобщя, годишно издателство "Жанет 45" публикува около 100 книги на български автори изцяло с пари на издателството. Така че помощта отвън (на институции и бизнес) е едва в зародиш.

- А какво ще отговорите на тези, които твърдят: "Божана прави това, за да прославя себе си"?

- Пожелавам на всеки да хвърля всичките си усилия и средства в името на духа - без да мисли каква слава ще му донесе това.

- Покойният поет Николай Кънчев бе съчинил каламбур: "Писането ми е Божа работа, видяно от небето, но тук, на земята, е Божанина работа издаването." Приемате ли себе си като някакъв спасител на словесността в тези тежки за нея времена?

- Това са думи на големия наш поет Николай Кънчев, изречени на премиерата на двутомника му "Избрано" в Пловдив. Но върша всичко това импулсивно, макар с крехката надежда, че го правя заради духовността. Пък Божа работа е дали ще се окажа един от нейните спасители...

- Издадохте Свобода Бъчварова, много други качествени книги за новата ни история, като "Горещо червено" на Ивайла Александрова. Узряхме ли вече за обективна оценка на близкото минало?

- Струва ми се, че споменът е още много млад. Нека оставим оценката на бъдещите историци...

- Пишете и поезия, и проза, и публицистика, и книги за деца. Как го съчетавате с бизнеса?

- Трудно е за обяснение. То е като съчетаването между дишането и биенето на сърцето.

- А имате ли място, където си почивате и оставате насаме със себе си?

- Последните две години са особено тежки за бизнеса. И нямам време да ходя в родопската ни къща в Хвойна, където единствено се усамотявам. Трудно ми е. С нова енергия ме зарежда любимата ми внучка Божана.