Вестниците - няма начин - се прехласват по разходката на Бойко Борисов, половината кабинет и две трети от едрия бизнес из Япония. "Монитор" тиражира дежурната дописка от подобни посещения: "Каним японци да произвеждат наше сирене". Уловката е, че Мирослав Найденов предложил на японците да инвестират в завод в България. Японците - защо ли? - деликатно отвърнали, че са им нужни допълнителни проучвания.

Боко и Миро ще накарат японците да ядат сирене, колкото Мони Паси убеди китайците да пият българска бира (спомнете си - "ако всеки китаец изпие по една българска бира..."); пък и как да повярват хората в преполезните свойства на бялото саламурено сирене, наблюдавайки ефекта баш върху тия двамата? "Труд" пресъздава цялата ситуация: Бойко, който уж беше тръгнал за Япония да види прословутата статуя на Големия Буда от Камакура, не благоволи да я уважи. Обяснение за протоколния гаф можем да търсим единствено в светлия асоциативен мозък на Боко, комуто Янето зададе тия дни отвратителния въпрос: кой е агент Буда? Обаче си припомни с въздишка младините на демонстрации по бойни спортове - тях уважил. А младините му минали щастливо в такива бойни зали, без из аурата му да се пречкат разни злобни безподобни Янета, Първанчовци и Станишковци. Само малко Алексейчовци, ама както неведнъж е казвал самият Боко: "С Алексей Петров повече сме се били, отколкото да си говорим". Дали от носталгия, или от зле разбран протокол, Борисов направил своя собствена демонстрация, като за чучело използвал продавача на сирене Найденов. Далеч от демонстрационната зала и истинските майстори на бойни изкуства, на приема на българо-японското дружество "широко усмихнат, Борисов придърпа Найденов и му приложи серия от удари с ръка и крак, както и блокиращи техники" ("Стандарт"). Останалите министри наблюдавали отстрани, доволни, че шефът им не е избрал тях.

Нима тези хора наистина очакват, че след подобна демонстрация на сила и достойнство ще успеят да продадат барем едно кило сирене на японците?