|
| *** |
Позволявам си да ви попитам настъпила ли е в отечеството ни демокрацията, или все още живеем в петвековното тоталитарно иго? Имаме ли ние, гражданите на Европейския съюз, човешки права, или все още всеки чиновник може да си прави с нас каквото поиска? Но да започна отначало!
Собственик съм на търговския обект "Мяу-баф", който по своята същност е магазин за продажба на кучешко-котешки храни, както и такива за канарчета. Но аз съвсем не съм канарче! Имам предвид следното:
Оня ден, след големия снеговалеж, който беше отразен във вашите рубрики като такъв, който за втори път не изненада властите, седим в търговския ми обект с Димо Б. Дочев, преди земемер, а в момента безработен. Седим и поради метеорологичните условия употребяваме греяна напитка. Но културно - отпиваме и разговаряме за нашия роден Берба и отношението на медията "Сън" към него. Но успоредно с това сме и в най-добро разположение на духа, тъй като той не само вкара пет гола в един мач, а и понеже навън, зад стъклото на витрината, в постснеговалежната обстановка, тече фигурно пързаляне. Казано шеговито, върти гражданството "двоен толуп", "троен аксел" и други такива като за световно. А един голям, в червено яке, така падна, че от него изскочиха искри като от бенгалски огън. И в този момент какво? Репресия! Срамен бюрократичен произвол и опит да се възродят практики, които някои наивно смятат за безвъзвратно отминали! Влиза при нас дама на средна възраст, цялата увита в шалове и вместо да попита за някаква животинска храна, пита кой е собственикът.
- Какво ще желаете? - отвръщам съвсем културно аз.
- Двайсет лева глоба! - вика оная и вади кочан. - Трети ден от снега, а вие още не сте почистили пред магазина си!
Двамата с Димо направо онемяхме от обида - ние, свободните граждани на Европа, трябва сами, със собствените си ръце и без никой да ни плати за това, да чистим снега по улиците!? Онемяхме, но за кратко. След това, огорчени от чиновническото безсърдечие, дълго и интензивно, както и отпивайки, обяснявахме на служебното лице доколко то възражда тоталитарни методи и доколко градските власти не са прави да насилват по този начин софийското население. Възможно ли е, попитахме я, тогава нея, а сега и вас, насред самия Европейски съюз, да искаш от хората подобна ангария! Ма това можеше да се случи само в онова тъмно и безпросветно време, когато разпасали пояса си квартални активисти още в началото на зимата лепяха по входовете на жилищните кооперации списъци за това на кой кога му е ред да чисти след валежа. И окажеха ли се тротоарите непочистени, пращаха виновните в Белене да копаят дупката, за която нашият премиер така често, и с право, ни напомня! И изобщо обяснихме на госпожа Служебно лице, че не сме канарчета, а свободни европейци, от което тя се разплака и си тръгна. А ние, отчаяни от това, че в тая наша България нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено, решихме Димо да отскочи до съседната "Била" за още едно шише. Обаче, като тръгна натам Димо, какво? Така се изпързаля клетият, че после в "Пирогов" дотолкова го облепиха с гипс, че в момента липсва само отвор на гърба му, за да заприлича на заек-касичка... Аз, разбира се, изтичах да му помогна да стане и също паднах, но се отървах само с уплаха и леки охлузвания по бузите...
Щото дай им на тия от общината да глобяват, а за нас, обикновените граждани на обединена Европа, изобщо не им пука!
