Щом се разчу, че вместо в Шенгенистан пак сме се намърдали в Ченгенистан, клошарят Петров много се възрадва. Толкова се възрадва, завалията, че изплати наведнъж всичките фалшиви сметки, с които го заливаха от ВиК, откакто бе загубил жилището си преди дузина години. И не само ги внесе, пустият му клошар, ами и спечели Голямата награда като най-изряден платец на изрядната фирма ВиК. И ето ти тук пак голям късмет - вместо от бидони с безплатна вода Голямата награда се състоеше от четири каси безплатно разводнена бира. В началото Петров се заколеба дали да не организира с тях голям клошарски банкет, или да ги инвестира в някоя печеливша дейност. Ама нали си е с предприемчив български дух, съвсем логично се спря на втория вариант.

Удари една жица на президента Първанов и го уведоми, че смята да завърти малко контрабанден бизнес с разводнена бира. Социално чувствителният ни държавен глава веднага се съгласи да му ходатайства, и то почти безплатно - само срещу няколкостотин бирени капачки, по които да упражнява стрелковите си умения.

И ето че всичко тръгна като по вода. Първанката се застъпи за Петров пред Бойко, а Бойко - пред митническите власти. Тайните слуШби записаха разговорите, галеристите Патрашкова и Дачков ги манипулираха, а Бойко им благодари от сърце за рекламата и ги запозна отблизо с плановете на бъдещия затвор край Волуяк". От само себе си се разбира, че над цялата идилия пак бдеше като мълчалива орлица главпрокурорът Велчев.

Междувременно бездомникът Петров изтегли малко оборотен капиталец от "Цветелин банк", награби четирите каси разводнена бира и полетя на крилата на мечтите по премиерските магистрали. Прекоси българо-българската граница при Калотина, прокарана така сполучливо от Дядо Фердинанд, заплаши с нова Сливница сръбските митничари и удари спирачките чак на Потурнак пазар в Прищина. Там, естествено, стоката му биде незабавно изкупена на кожодерски цени - едно от благодарност, че за разлика от румънците вече сме признали независимостта на Косово, две - защото като добри мюсюлмани тайните слуШби на Хашим Тачи могат да пият само добре разводнена бира.

После Петров се върна в родината и първата му работа бе да изплати съответните налози и такси на ковчежника Дянков, та да може и той да ни снабди с повече ковчези. След това отскочи до Факултето и даде на тамошните доценти обществена поръчка да разработят специален чип, който да се монтира в главите на електората и да допуска в тях само проправителствени мисли. За работно название на проекта бе приет терминът "Правомислен речник". Накрая Петров издължи бирените капачки на главнокомандващия Първанов и вдигнатата от него пукотевица така паникьоса талибаните в Афганистан, че всички те изпопадаха на колене пред арменския поп да ги покръсти в християнската вяра.

И като изпълни така гражданския си дълг по всички показатели, Петров най-накрая събра градските бездомници на бленувания Голям клошарски банкет. Активното мероприятие се охраняваше от СИК, а нашата полиция също го пазеше. Така прочее настана една такава велика пиячка и плюскачка, че еша си няма. И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня този пир буен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от сересе на урва и от бръмбар на век.

А какво стана с галеристите Патрашкова и Дачков? - ще попитате. А ние ще отговорим: Че к`во да стане - в началото много се дърпаха, завалиите, ама и те кандисаха да им имплантират правомислени чипове.