Има конкретни виновни за финансовата криза, поразила САЩ и плъзнала като епидемия по целия свят. Това обяви след 18-месечна работа специална комисия в Конгреса на САЩ, натоварена да проучи причините за срива, започнал още през 2008 г.

Виновниците са няколко държавни и частни финансови институции. Не е пожален и Белият дом, тъй като десетилетия наред правителствената политика е била насочена към насърчаване на американците да купуват жилища. Няколко администрации провеждаха тази политика с подкрепата на Конгреса. В доклада се посочва, че администрациите на президентите Бил Клинтън и Джордж У. Буш са поставили най-активните и агресивни цели за увеличаване на жилищната собственост.

----------------------------



В официалния доклад се отправят обвинения към "Голдмън Сакс", че е стимулирала разрастването на балона на високорисковите ипотеки; към "Мерил Линч", че не е предупредила инвеститорите за истинското си финансово състояние, и към Федералния резерв, че не е успял да спре отпускането на рискови кредити.

Публикуван онлайн и под формата на книга с меки корици от 633 страници, докладът не съдържа големи разкрития, които могат из основи да променят известните описания на кризата. Той обаче обединява много различни данни, получени благодарение на даденото на Комисията право да призовава свидетели и да води разпити. Така бе получена информация от десетки добре осведомени вътрешни хора, прегледани бяха и вътрешни документи на федералните регулатори и на банките.

"Този доклад разкрива факти, вменява отговорности, разрушава митове и ни помага да разберем как е можело кризата да бъде избегната. Това е най-добрият опит, правен досега, да се напише историята й, не да се пренаписва, а и тя не позволява да бъде пренаписана", казва председателят на Комисията Фил Анджелидис, който е бивш ковчежник на щата Флорида.

Комисията казва, че е посочила на Министерството на правосъдието или на главните прокурори на някои щати потенциални закононарушения, които могат да бъдат разследвани и наказани, но не съобщи повече детайли.

Докладът е одобрен от Анджелидис и от петима други членове на комисията, назначени от Демократическата партия, която има мнозинство в Конгреса. Републиканското малцинство в комисията се противопоставя на документа и бяха разпространени две декларации на несъгласните със заключенията. Политическите разногласия създават съмнения дали докладът ще остане като окончателен исторически документ за кризата.



Регулаторите



Докладът е много критичен към "Уолстрийт". Забележително е колко е строг към федералните регулатори за това, че са пропуснали предупредителните сигнали за кризата, докато са водели битки за надмощие, и като цяло са били късогледи за случващото се. "Стигнахме до заключението, че правителството не е било добре подготвено за кризата, а колебливият му отговор е създал допълнителна несигурност и паника на финансовите пазари", се казва в документа.

Според комисията голяма вина има Федералният резерв, който не е използвал дадените му правомощия, за да не позволи на банките да участват с големи количества високорискови ипотечни заеми. "Федералният резерв се е провалил основно в това, че не е спрял нарастването на токсични ипотеки, а е можел да направи това, като постанови разумни стандарти при ипотечните кредити. Федералният резерв бе единственият, упълномощен да направи това, но не го направи", се казва в документа.

Докладът също така поставя въпроса защо Федералният резерв не е взел решение да спаси "Лемън Брадърс" от фалит през есента на 2008 г. Председателят на Федералния резерв Бен Бернанке казва, че институцията не е имала правомощия да отпусне финансова помощ на "Лемън Брадърс", тъй като не е била сигурна, че някога ще си върне обратно парите. Според документа обаче законът не изисква заемите да бъдат "напълно обезпечени", което адвокат на Федералния резерв признава в специална бележка.

Докладът рисува съвсем неласкава картина и на останалите регулатори, сред които са Комисията по ценните книжа и борсите, както и другите институции, надзираващи банките.

Комисията по ценните книжа и борсите, която първоначално наблюдаваше големите инвестиционни банки, "не е успявала да ограничи рисковите им дейности и не е изискала от тях да притежават достатъчно средства и ликвидност за работата си, което допринася за фалита им или за нуждата от правителствена финансова помощ на всичките пет наблюдавани инвестиционни банки по време на финансовата криза", се казва в доклада.



Инвестиционни банки



Докладът на комисията също така хвърля светлина върху най-легендарното име на "Уолстрийт" - банката "Голдмън Сакс", която оцеля в кризата с няколко пробойни в бизнеса си. Според документа тя е изиграла основна роля, като е отпуснала заеми за милиарди долари на институции, финансиращи високорискови ипотеки, и след това е превърнала рискови кредити за десетки милиарди долари в инвестиции.

В същото време "Голдмън Сакс" участва и във финансовото инженерство - създаването на инвестиционни продукти, които карат хората да спекулират дали ипотечните инвестиции ще растат или ще падат. Самата "Голдмън Сакс" често залага срещу собствените си инвестиции и ги продава на други. "Тези нови инструменти са щели да донесат значителни печалби на инвеститорите, които са имали къси позиции. Те също така щяха да увеличат загубите си, когато цените на жилищата се сринат", се казва в доклада.

Когато финансовата система започва да се пропуква, "Голдмън Сакс" настойчиво натиска изпадналия в затруднения застрахователен гигант "Америкън Интернешънъл груп" (AIG) да й върне заемите при по-лоши условия, отколкото други компании искат.

В доклада на комисията се изразява съмнение дали "Мерил Линч", която по-късно бе придобита от Банк ъф Америка, е съобщила на инвеститорите за задълженията си, както изисква законодателството. В края на 2006 г. и в началото на 2007 г., когато пазарът на ипотеки се тресеше, "Мерил" започва да разбира огромните опасности, които крият високорисковите ипотеки. По време на конферентни разговори с инвеститори и анализатори изпълнителното ръководство казва, че финансите на компанията няма да бъдат засегнати.



Сенчести пазари



Докладът набляга и на спасителния пакет, отпуснат на AIG, за да покаже нарастващите рискове, на които са изложени големите свързани помежду си финансови компании, работещи извън наблюдението на регулаторите.

AIG бе една от най-големите и най-уважавани застрахователни компании в света. Но малко известният й Отдел за финансови продукти сложи край на неопетнения кредитен рейтинг ААА на компанията-майка, като натрупа огромно портфолио от рискови, но доходни деривати.

Но тъй като Отделът за финансови продукти работи на "сенчестите" пазари, които не попадат в полезрението на федералните регулатори, от компанията не се изисква да задели средства, с които да се защити срещу евентуални загуби, а регулаторите не са виждали рисковите ходове в компанията.

Огромният пазар на деривати - AIG просто бе една от многото компании, които създадоха огромни портфолиа от финансови инструменти - увеличава риска финансовата система да умножи всяка загуба.

Когато ипотечният балон се спука и AIG изгуби кредитния си рейтинг ААА, Отделът за финансови продукти не можеше да изпълнява задълженията към търговските си партньори да даде милиарди за допълнителни гаранции. Когато AIG е на ръба на фалита, федералните власти се страхуват, че сривът й ще повлече след себе си други компании и може да доведе до паника на световните финансови пазари.

"Съществуването на милиони деривати от всички видове, разпределени между изключително важни финансови институции - невидими и неизвестни на този нерегулиран пазар - добавиха допълнителна несигурност и доведоха до ескалиране на страховете, като подпомогнаха да се ускори правителствената помощ за тези институции", се казва в доклада.



"Фани Мей", "Фреди Мак"



Докладът напада големите ипотечни финансови компании "Фани Мей" и "Фреди Мак", които са под контрола на държавата от есента на 2008 г. Дебатът за цялостната им роля във финансовата криза - като основни закононарушители или просто едни от заговорниците - е това, което най-силно разделя републиканците и демократите в разследващата Комисия.

В доклада те са наречени "кралете на кредита", които са отпускали 75 долара за всеки долар, пазен в резерв като "финансова възглавница". Документът остро критикува регулатора, отговарящ за тези компании - Федералната агенция за жилищно финансиране, за това, че не е успяла да спре похода на компаниите към пазара на високорисковите ипотеки.

"Рисковите дейности на "Фани Мей"... доведоха до нейния упадък: действията, предприети за да изпълни очакванията на "Уолстрийт" за растеж, за да си върне пазарния дял и да осигури щедри компенсации за служителите си", се казва в доклада.

"Фани" и "Фреди" обаче не са първите, които се занимават с високорискови ипотеки. Те "по-скоро следват, а не водят "Уолстрийт" и други компании, отпускащи кредити", се казва в доклада. В него се добавя, че търсенето на двете компании се насочва към този вид ипотеки отчасти заради настояването на политици фирмите да се придържат към поставените цели за увеличаване на броя на хората с ниски доходи със собствени жилища.

Републиканците са съгласни, че "Фани Мей" и "Фреди Мак", притиснати да купуват рискови облигации, за да изпълнят социалните обещания, са основните подстрекатели на бума на високорискови ипотеки.



Разногласия



Членът на разследващата комисия Питър Уолисън пусна специална декларация, в която изразява несъгласието си със заключенията в доклада. "Ако американското правителство не бе избрало да прави политика по този начин - да насърчава разрастването на балона до невиждани размери - голямата финансова криза от 2008 г. никога нямаше да се случи", пише той.

Трима републиканци в комисията също разпространиха обща декларация на несъгласие, според която заключенията на мнозинството при изготвянето на доклада са доста всеобхватни.

"Не всичко, което се влоши по време на кризата, е причина за избухването й", пишат тримата републиканци, като добавят, че повечето от изводите на мнозинството в комисията са направени на базата на "лошите събития, а не дават обяснение на какво се е случило и защо".

Те критикуват заключенията на комисията за това, че не е успяла да се съсредоточи повече върху глобалния характер на кризата и че преувеличава ролята на разхлабените закони, които са съпричастни към икономическото бедствие. "Като не успява да разграничи достатъчно ясно причините и резултатите, докладът на мнозинството не е балансиран и води до неправилни заключения за причините, довели до кризата", смятат още тримата републиканци.