|
| *** |
Това, че не съм предприел репресии срещу хулителите ми показва колко широко скроен е гръдният ми кош и колко велико е великодушието ми. Това са царски жестове и аз бих бил по-щастлив, ако имаше повече хора, които да ги оценят.
В печата публикуваха някои сведения за моя път в науката - припомниха ми младините! И сега ми се иска да покажа тоя мой път, да го търкулна пред вас, както се разгъва навит шланг. Моята младост премина в непрестанна борба и истински бой на научния фронт. Но в тая публикация - странно - не се споменава и само косвено става ясно, че съм защитил работата си във ВИФ "Георги Димитров" (днес НСА)...
Сякаш беше вчера - отивам сутрин в залата и почвам: маваши-гери, цуки-гери, маваши-гери, цуки-гери - до замайване. После си плюя на ръцете и на глезените и почвам заниманията с наука - хвърлям една книга във въздуха - и с едно май-гери я залепям на стената, без да й повредя една запетайка! Трудове на руски, английски, немски - опатках ги за нула време! Аз въобще усвоявам бързо (както днес усвоявам евросредства). В кандидатската ми дисертация съм цитирал списък с използвана литература - 133 заглавия на различни езици! Нито една от цитираните книги не съм пропуснал - прехвърлил съм ги всичките! Това много ми помага и днес - всички ми се чудят на скоростта, с която чета разработки, сересета, доклади и всички вестници (без един!)...
Емпиричната част от работата ми беше много приятна. Изследвал съм психическата и физическата годност на стотици пожарникари. Двамата с Алексей Петров ги тествахме колко държат на екстремни и форсмажорни обстоятелства. Ето как ставаше това. В една стая три на три метра влизаме аз, Алексей и момчето за теста. И казваме на момчето - кого си избираш за спаринг партньор? Ако се забави с отговора, приемаме, че е избрал двамата. Още тогава съм им обяснявал - война е, който издържи...
И нека никой не си мисли, че с увеличаването на задълженията ми към страната аз съм спрял заниманията си с наука. Напротив, напротив - аз, слава богу, не се казвам Георги Първанов, който цял живот няма да ми прости, че направих Пернишкия университет. За мен науката е тъй жизнено необходима, както сересето за всяко едно раждане или назначение от Горна Оряховица до Терминал 2.
Имам много силни разработки например по съпромат, сиреч съпротива на материала. Правя си експерименти колко издържа материалът на опън и натиск. И на напън. Не държи много, но както казва Виктор Пасков в книгата "България - мръсна приказка" - "Това е материалът, с който сме принудени да работим". Което ме подсеща тук да затворя плювалниците на хората, които омаловажават и профанизират интересите ми в художествената литература. Твърди се по един безобразен начин, че компетенциите ми се простират до "Винету" и "Пиратът папа". Дори не е толкова гнусно, колкото е тъпо такова едно твърдение. Върнете се назад в годините и ще видите в интервютата, които съм давал, че например цитирам свободно "Карамазови". Толкова свободно цитирам, че ако тръгнеш да търсиш цитата, ще откриеш на вола вимето. Така е, защото аз знам какво всъщност е искал да каже авторът и цитирам по съвест и убеждение, а не по буквата. Но това малко хора ще го разберат.
...А днеска, 1 февруари, имам работна среща с ръководството на БАН... Ма как съм се наточил за научна работа, ох, леле! Дръж се академийо, шоп те гази!
