На заседанието на Министерския съвет се случи нещо нечувано. Премиерът тъкмо обясняваше как може да бъде построена звездна магистрала до Луната като естествено продължение на пътя от столицата през Пернишкия университет. С този нов проект щяхме да се прочуем в целия свят и извън него, щяхме да привлечем и междупланетни инвестиции... Точно тогава вратата се отвори и в заседателната зала влезе шефът на охраната.

Премиерът млъкна, министрите притихнаха, една от стенографките се разплака. Никой, ама никой не прекъсваше министър-председателя, когато той развиваше новите си проекти.

- Какво има?

Началникът на охраната козирува.

- Има посетител, който настоява да влезе и да присъства на заседанието на Министерския съвет, да бъде приет и изслушан.

Всичките министри се ощипаха, за да проверят будни ли са, а стенографката спря да плаче.

- Браво! - рече вяло премиерът. - И кой толкова се е засилил!

- Държавата е тука.

- Кой!?

- Държавата. И ние не повярвахме, ама проверихме документите й - тя е. Егенето съвпада, името, територията - всичко.

Министър-председателят тихо попита:

- И кво толкова иска Държавата от нас?

- Иска да я приемете, да я изслушате - имала какво да ви казва.

- Да го даде писмено!

Началникът на охраната подаде тънка папчица.

- Държавата се е подготвила, господин премиер. Написала е всичко и помоли да ви го предадем!

Министърът на вътрешните работи вдигна ръка.

- Сигурни ли сме, че това не е провокация? Че зад този ход не стоят всички онези елементи, които искат да спрем строежа на инфраструктурите и маркирането на осовите линии по пътищата с фосфоресцираща боя?

- Проверено е, господин министър. Държавата е напълно сама.

Министърът на финансите също вдигна ръка.

- А как изглежда Държавата сега?

Шефът на охраната доложи:

- Бедно облечена, опърпана. Малко е попрегърбена, остаряла е. И - ако ми позволите да добавя - отдавна май не се е къпала.

Чу се кикот в залата.

- Я зачети от папката да видим какво толкова иска тази Държава, че чак да ни прекъсва.

Началникът на охраната отвори папката:

- Държавата иска повече внимание. Настоява да бъде повече защитавана и по-малко обиждана и подритвана с повод и без повод. Моли да й се осигуряват нещата от първа необходимост непрекъснато, а не да пише молби и да проси, като че ли е някакъв коптор от Третия свят. Държавата иска да се махнат от главата й микрофоните и камерите, които я следят ежедневно - включително в банята и тоалетната. Пише, че е крайно време правителството да й осигури прилични старини и време за отпуск, да наредите да се пази тишина в определените часове от денонощието. Както и да се намесите в новините - ако това е възможно - много насилие има в тях, много кръв, и държавата се стряскала, качвала кръвното и нямала пълноценен сън.

Началникът на охраната затвори папката. Премиерът каза:

- Каква провокация е това, господа министри! Нали виждате кога идват - в най-важния момент, когато аз представях един качествено нов инфраструктурен проект. Тогава идват да ни прекъсват! Перфектен ход на опозицията, признавам го! Макар че се скъсват от завист по нашите проекти и по нашите невероятни междуконтинентални постижения, а в бъдеще - и междупланетарни!

После премиерът се обърна към шефа на охраната.

- Връщаш й папката на Държавата и нареждаш, повече тя да не се мярка пред очите ми и да не чувам за нея! Вземете всички мерки - тебе ще те държа отговорен!

Началникът на охраната козирува и излезе. Премиерът издиктува:

- Да се запише: на днешното заседание по своя инициатива правителството разгледа обстойно състоянието на Държавата. Беше взето следното решение: за вярна служба на род и правителство Държавата да бъде наградена с лично оръжие пистолет, както и с увеличение на пенсията й с двайсет стотинки. Като направим новите инфраструктури - повече.

След което правителството продължи работата си по дневния ред на заседанието.