След седмици профански занимания със СРС-та, фабриката на Мишо Бирата, вот на доверие, ЕГН-та, исхемичната болест на Вучката, телефонни и прочее рутинни номера от демократичното битие висшата политика се обърна към висши материи. Президентът Първанов публикува статия в съавторство с експерта към администрацията му Мариана Тодорова "За ново, европейско отношение към българската наука: 15 алтернативни идеи за реформи на БАН и в науката като цяло" (вж. http://www.president.bg/news.php?id=4169&st=0). С политическа загриженост и държавническа прозорливост тук се нижат точки, с които ще се решат "поредица от ключови въпроси", за да се излезело от създалата се ситуация в БАН и в науката. Да не пропуснем - като цяло! В съавторския труд друго кой знае какво забележително няма, не броим ли натрапчивата употреба на първо лице, единствено число, под което очевидно не се крие Мариана Тодорова, както и заканата да се сложи вето на закона за БАН. Всичко е гладко, ясно и правилно, та дори и познатото отъждествяване на "европейско" с "образцово". Дотам, че при промяна на заглавието и някои словосъчетания "идеите" биха били приложими към много други неща - от животновъдството през здравеопазването до спортния тотализатор. Така тая статия е отличен пример за политически текстове, които решават все "ключови въпроси", без изобщо да ги задават. Е, подобни текстове - човещинка - понякога се задяват, използвайки реторически фигури като: "Информационните магистрали са не по-малко важни от транспортните" или витиевати баници с късмети: "14. Най-сетне, мисля, че си заслужава отново да се върнем, с цялата сериозност, към въпроса за заплащането на българските учени и преподаватели, като израз на обществената и държавната оценка за значимостта на техния труд в скалата от ценности в българското общество."



Вдигнатата топка още на другия ден бе отиграна от премиера Борисов



У него проговори същата държавническа загриженост със свойствения Му прям изказ, мъжествена сълза и здрава управленска ръка: "Изпадаме в ситуация, в която най-свидното, най-милото - науката и БАН, да се превърне в ябълка на раздора. Затова ние сме готови да изтеглим законопроекта" - заяви той при среща с ръководството на академията. Преди това не забрави да укори Първанов за подлия замисъл да открадне идеите за БАН и науката и да Го накара да не изтегля закона. Допълни Го министър Игнатов, според когото към 80% от президентските идеи не били алтернативни, а преписани от стратегията на МОМН за развитието на науката до 2020 г. Нищо чудно: идеите и в статията, и в стратегията са адаптация към българска среда на тривиалностите, с които гъмжат всякакви европейски стратегии за каквото и да е.

Решението на премиера трогна присъстващите, особено председателя на БАН Съботинов. Според него науката отново показала обединяващи функции. "Ще бъдем полезни на своята страна", пионерски обеща той. Като първа стъпка към тая полезност свали траурните знамена и наглите плакати, засягащи ресорните министри Игнатов и Дянков. Все пак те ще седнат до него в предвижданото и вече аха назначено настоятелство на академията. Лютви Местан (ДПС), предишен шеф на парламентарната комисия за наука и образование, видя "конструктивизъм" в събитието. Огнян Стоичков ("Атака"), сегашен такъв, приземи дискурса с предвиждането, че вече 7000 семейства на работещите в БАН можели да спят спокойно. Дори Станишев (БСП) намери добра дума, приветствайки решението на Борисов да изтегли закона.

Идилия - отдавна български политици не са били тъй единодушни около нещо, което изобщо не разбират и което надали ги интересува. Да се чудиш как всички тия хора не помнят, че в приеманите от тях бюджети средствата за научни изследвания намаляват. Да се маеш, че дърдорят за реформи, когато тъкмо БАН бе съсипана от "реформи"; че край тоя реформаторски терен вече загряват университетите, след като на него играха преди години училищата.

Интересуваше ли ги, нямаше да се мотаят в писане на закони, стратегии и статии с петнадесет или петстотин точки, а щяха да попитат: Може ли в България като цяло смислено да се говори за европейска наука и образование в частност?



Неговият тъжен отговор е "Не"



Той е следствие от други въпроси, които загрижилите се не задават, тъй като ясният им отговор показва резултатите от тяхната политика. Вярно, нещата не опират само до пари. Науката предполага както идеалистическа всеотдайност, така и илюзия за приближаване до върховите постижения в близко бъдеще. Но как да се поддържа тая илюзия, когато в сравнение и с балканските си съседи българските научни институции са бедни, а научните им постижения се дължат на инерция от минали времена, помощи на колеги от чужбина и тук-там индивидуални проблясъци? Каква наука, когато за министрите - настоятели на БАН, вижданията за възвръщаемост на вложенията в научни изследвания не надхвърлят писане на софтуер, биоземеделие и библейска археология, откриваща мощи на Йоан Предтеча във втория Ерусалим? Или наука е пробутването на чалга проекти за нанотехнологии, бизнес инкубатори, нетрадиционни енергоизточници и политкоректни тълкувания на историята "в крак" с отново най-правилната политическа конюнктура? Какво бъдеще при второ поколение неграмотни, докато четвъртото поколение български лекари, инженери, агрономи, учители дават мило и драго ако не те, децата им да заминат на учене или работа в чужбина? Какъв бизнес в науката, когато от основното училище до университетите продажбата на дипломи я за шофьорска книжка, я за висш държавен пост е търпян от държавата алъш-вериш?

Не само "учените", но и всяка професионална група извън тая на професионалните политици у нас е разбита от тъжния отговор на подобни въпроси. Затова нормалният изход за всички, освен "Терминал 2", е спорадичното, оазисно оцеляване, а не мегаломанските стратегии. Оцеляване с надеждата някой ден пясъците да се оттеглят, да се народят деца, да разцъфти знанието, да дръпне икономиката, да се спре емиграцията, изобщо да дойде светлото бъдеще, тъй достойно за тъй надарения български народ. В настоящето обаче той, милият, все попада от избор на избор във все по-голям фарс и гледа, при всичката си интелигентност, все по-невменяемо своята трагедия.

Затова, ако има нещо да цъфти след поредните идеи за решения на "ключови въпроси" със закони и стратегии, няма да са налъмите - те все пак биха могли. След трогателната загриженост за науката по-естествено е очакването да цъфнат китайските джапанки в магазините за по лев.