Малко след като на 1 януари 2009 година вече покойният американски писател Дейвид Джеръм Селинджър навърши 90 години, София осъмна с този билборд: Дiъr "Сеlинjър", ... искаш да станеш Sофiанец?!

Аз съм пришълец в столицата, преместих се тук преди малко повече от десет години с идеята да правя кариера. Затова в началото се ядосах на тази нескопосана реклама. Стори ми се, че тя обижда повече посрещачите, отколкото пристигащите. И замесва грубо в един глупав спор - между "селяни" и "софиАнци" - световен интелектуалец. Който, на всичкото отгоре, е роден на пъпа на света, в Манхатън, Ню Йорк, но по собствено желание доживява дните си на село, в Корниш, Хемпшър.

Макар вече животът ми да се е преместил изцяло в София и тя също успя да свикне с мен, пак от време на време ми се случва да чуя изречения като "Ама вЕрно ли си от Пловдив? Хич не ти личи!" (Напротив, личи ми, аз казвам "вярно", а не "вЕрно".) Или "А, ти си от провинцията..." (На което аз пък отговарям, че щом за "софиАнци" провинция е всичко, що не е София, дори Париж и Лондон, то - да, предпочитам да съм от провинцията. Защото има "софиянци" и "софиАнци". С вторите гледам да си нямам работа.)



Не ме разбирайте погрешно, аз обичам новия си град



Смятам, че София е прекрасна не защото в нея има много барове и чалгаджийници, а защото има театри, концертни зали, многократно повече възможности да работя това, в което се чувствам добра. Харесвам тихите улички под "Дондуков", където живея почти откакто съм се преместила тук, обожавам дори ориенталската жизнерадост на Женския пазар. Нищо от това не ми е липсвало драматично и в Пловдив, включително и прочутата анонимност на големия град. Можеш да се изгубиш и в селище от половин милион със същия успех като в столица от 2 милиона. Липсвала ми е само възможността за по-добра, по-трудна и по-високо платена работа.

Така се случи у нас, че ако искаш да се развиваш, нямаш друг вариант, освен да се преместиш в София. Ако събереш достатъчно самочувствие, че си водач в регионалната си професионална ранглиста и искаш да се включиш в общонационалната и да си пробваш късмета и там, е задължително да дойдеш в София. В САЩ например имаш по-голям избор - Ню Йорк, Лос Анджелис или Чикаго, дори не столицата Вашингтон. В съседна Турция ти се предоставят две възможности за това - Анкара или Истанбул. В мъничка Холандия пак имаш повече шансове - Амстердам, Ротердам или Утрехт. Но в България си без избор - само София.

Което създава у софиянци фалшивото усещане, че някакви селяни от провинцията пристигат в техния град и им взимат работните места. Не, няма такова нещо. Повечето от тези хора са сред най-способните екземпляри в страната. И е по-добре те да са на тези работни места, отколкото да ги заеме някой по-малко кадърен само защото се е родил на определено място - за което няма никаква заслуга. Нито пък някой талантлив човек има вина, че се е родил извън пределите на София, за да си остане доживот в регионалната ранглиста. Когато се явих на първото си интервю за работа, заради което всъщност се преместих в София, никой не ме е питал откъде съм. Интересуваха се само какво мога да правя. И решиха да вземат мен, въпреки че на конкурса имаше и софиАнци.



Митът за затворения достъп до столицата се създаде още при социализма



Днес никой не спори, че крепостното право, наречено за по-благоприлично "жителство", беше глупава и недемократична идея. Но някак си по инерция тази феодална нагласа продължава да властва в съзнанието на хората, които не успяват в живота. "Изгонете всички селяни от столицата, за да имам възможност да оглавя класацията тук." Дали това е добре за самата столица? Дали не е по-разумно тук да работят най-добрите? Пък тези, които не успяват да мерят сили с тях, макар и родени на жълтите павета, да отидат да се пробват в някои по-лесни състезания в друго по-малко населено място? Не виждам нищо лошо в това, естествен подбор, напълно по логиката на капитализма.

След 1989 година жителството бе премахнато, но никой не положи усилия да развие и другите градове. Масовото юрване към София, което я задръсти и задъха, не е причина и не се е случило по някаква глупава прищявка на провинциалистите. Преселението е следствие. На целенасочена държавна политика целият живот да се съсредоточи на едно място. Големият бизнес предпочита да е тук. Струва ми се, че за това е виновна корупцията. Предприемачите предпочитат да са наблизо до хората, които трябва да подкупват всекидневно, за да им вървят нещата. Не е разумно да тичат непрекъснато от Пловдив или Варна, само за да разберат на кой чиновник да си платят, за да им се отпушат делата. Ако си далеч от центъра на властта, няма евросубсидии, няма лицензи и разрешения. Е, има, но процесът, който води до тях, е хиляди пъти по-труден, мъчителен, спъващ и задушаващ бизнеса.

Големите български общини почти от самото начало на прехода



искат повече самостоятелност



Дори и софийските кметове са въставали срещу централизацията, макар те да са най-облагодетелствани от нея. Не е справедливо много от данъците и таксите да отиват директно в националния бюджет, а след това да се разчита на субсидия, отпускана по лично усмотрение. Моят роден град е един от най-потърпевшите в това отношение. Пловдив дълго време беше "синя крепост" при червено национално управление и партизанските борби се отразяваха директно на бюджета на общината. Естествено, че при това положение мнозина ще предпочетат да се преместят другаде, вместо да търпят политиците да си уреждат враждите на гърба на благоденствието им.

В същото време напълно разбирам и истинските кореняци софиянци. И аз като тях съм от голям стар "градски" град, в който държим на някои неща. Като да не си изхвърляме боклука през терасите, да не се газим по пешеходните пътеки на зелено, да не се пререждаме тарикатски по опашките, да не се събуваме пред пътната врата, да живеем по законите на доброто възпитание. Когато се преселиш на друго място, трябва да се научиш да го обичаш и да спазваш правилата му. Да научиш историята му и да я уважаваш. Особено пък в град с хилядолетно минало като София. А не да го задушиш в провинциалния си манталитет само на базата на численото си превъзходство. Истинските граждани в София, независимо къде са родени, са отдавна по-малко от селяните. И те диктуват правилата на играта. Затова често ми се случва да се чувствам повече гражданка от някой "столичанин". И именно тези, които се държат като на село дори пред Народното събрание или Двореца, обикновено ме наричат провинциалистка.

Струва ми се ужасно нелепо, че



вече 20 години продължава спорът на кого е столицата



На всички е, привилегиите по рождение са характерни за робовладелството и феодализма. Капитализмът, в който живеем, насърчава конкуренцията и свободното придвижване на хора и капитали. Успява най-добрият. Както всички искат да могат без бюрократични спънки да се преселят от София в Лондон или Париж и да се реализират там, без да ги подиграват откъде са, така и способните хора от другите български градове считат за нормално да потърсят реализация в единствения ни мегаполис.

Но можеше държавата да положи усилия да организира състезания на национално ниво и на други места. Да инвестира в други градове, вместо само в София. Ако имах възможност да избирам, със сигурност щях да предпочета морето на Варна и Бургас, или собствения си роден град, където са семейството и приятелите ми от детство. Но пък съмнителни начинания като Пернишкия университет в никакъв случай не са от тези инвестиции, които ще разбият централизацията. Комични опити в тази посока са правени и на други места. Управление, което успее да децентрализира или поне да започне да разтоварва столицата от стълпотворението, наистина ще започне да придава европейски облик на страната.