Повече средства за социални плащания предвижда правителството в националната програма 2011-2013 г., която е пусната за обсъждане на сайта на финансовото министерство. Управляващите признават, че България е сред страните в ЕС, в които социалните трансфери имат най-малък принос за намаляване на бедността - от 27% те я свалят на 21.4 на сто. Програмата обаче е правена на основата на данни от 2008 г., които вече са изключително остарели, защото са отпреди кризата, когато имаше голям ръст на икономиката и ниска безработица.

Не става много ясно откъде ще дойдат повечето пари за помощи, след като финансовото министерство многократно обяви, че за следващите три години не предвижда увеличение на доходите. В момента социалните плащания са обвързани с гарантиран минимален доход от 65 лв. Размерът му се определя всяка година с политическо решение на правителството и не е обвързан с никакви критерии, но от години се поддържа на това ниво.

България е сред страните с най-голяма бедност в ЕС - за 2008 г. 21.4% от населението, или 1.63 млн. българи, едва са оцелявали, е записано в програмата. Но според последни изследвания на различни организации у нас бедните минават 24%. В същото време българските управници обещават пред ЕС да ги намалят с 260 000 души до края на 2020 г. според стратегията "Европа 2020".

За следващите 3 години не се предвижда значимо намаление на безработицата, която за 2010 г. беше 9.47%, нито съществен ръст на заетостта. В програмата е записано също, че целта на политиката на доходите през следващите 3 години е обвързването на техния растеж с растежа на производителността на труда и възможностите на икономиката и бюджета. На практика това означава, че правителството не е склонно да обвърже доходите и със социални показатели като прага на бедност. За това настояват синдикатите, които искат методика за индексиране на минималната работна заплата така, че нетно тя да покрива поне прага на бедност.

ПРОСВЕТА

В областта на средното образование България ще задмине сериозно Европейския съюз по обхват на децата в гимназиите, пише в националния план за реформи. Според прогнозите делът на младежите (18-24 г.) без основно образование у нас ще падне от 13.4% за 2010 г. на 6.3% през 2020 г. По този показател ЕС ще постигне по-скромни резултати - намаление от 14.2 на 10.9%.

България заявява, че ще разшири с близо 10% и делът на хората на възраст 30-34 с висше образование. През 2020 г. у нас той ще е 38.5% срещу 44.2%. Данните на МОМН показват, че в момента достъпът до висше образование само сред дванадесетокласниците е достигнал близо 80%.