"Мубарак хвърли оставка от партията" ("Стандарт"); същевременно - "Яне Янев и Атанас Семов подадоха оставки" ("Труд") - с тия оставки се занимава съботно-неделната преса.

Общото е, че тия оставки всичките са от типа афиф.

"Янев към своите: Да си ходя ли?", питал лидерът според "Стандарт".

А партията вчера целокупно и многочленно му рече: Сакън! Не ни оставяй!

Египетският президент Хосни Мубарак, несменяем от 30 години, пък чувства, че народът ще загине без него, макар да не го разбира в момента. "Писна ми, но не мога да си тръгна", казал египетският вожд пред американската телевизия Ей Би Си. "Омръзна ми. След 62 години в служба на обществото вече съм уморен. Искам да си тръгна". Ужким и Обама искаше същото - "САЩ съветват Хосни да си ходи", гласи съседната дописка на "24 часа". Ама въпросът е как да стане номерът с мирния преход и баланса между грубата сила и нежната революция, при положение че ситуацията без Мубарак застрашително клони в полза на "Мюсюлмански братя".

Заради туй Дик Чейни (вицето на Буш Младши) изпълзя оня ден и вика: "моят добър приятел" Мубарак е гарант за демокрацията.

И Обама вчера обърна палачинката: "Хосни Мубарак трябва да остане на власт засега, за да направлява промените, необходими за извършване на политическия преход". С други думи - ако се гътне меката диктатура, току-виж се вдигне нещо болезнено твърдо с фундаментален характер.

А Мадлин Олбрайт (На Бил Клинтън държавната секретарка) и нея вчера я мернахме по CNN да нищи египетския въпрос. И вика така: "Това, което прави администрацията на Обама, е все едно да се кара кола с единия крак върху спирачката и другия на газта, а те се опитват да докарат правилната скорост". (Туй може да се мери по празнословна многозначителност с посланията на Цветан Цветанов.)

Янето пък, бидейки човек с мисия, няма спирачки. Мнозина обаче го смятат за своеобразен съединител в трансмисията на Трактора.