След сериозни проучвания и ние решихме да вземем хлебен заем от банката. Каквото и да говореха по телевизора за хляба и за другите хранителни продукти - цените летяха и отлитаха в небесата.

В красивия офис веднага ни обградиха усмихнати и щастливи банкови служители.

- Какъв заем ще искате от нас?

Бяхме подготвили отговора си много отдавна.

- Ще искаме пари за закупуването на два хляба за сандвичи и една торта. Както и един килограм колбаси.

- Ще имаме семеен празник - каза съпругата ми.

Банковите служители записаха всичко прилежно. После ни казаха:

- Имаме пакетна услуга - пари за един хляб, три банички и две дузини тулумбички. Срокът за изплащане е 24 месеца. За колбасите може да отпуснем пари по друга схема, но това ще увеличи срока на изплащане.

Извадихме лист и молив и започнахме да пишем. Знаехме ги тези пакети, но си придадохме важност - все едно, че и ние можем да смятаме. След малко им отговорихме:

- Става. Ще изтеглим заем за този пакет.

Банкерите отвориха нови папки с документация.

- С какво ще гарантирате заема?

- Апартамент 69 квадрата с мазе, краен квартал.

Пак запрелистваха папките.

- Съжаляваме - казаха ни, - но с жилище с подобна квадратура може да гарантирате заем за един хляб и една пица или за четири кифли и два пакета фиде. Чувате какво става със зърното у нас и по света. Много хора са готови да заложат маломерните си жилища за хляб. Политиката на банката е да предлага по-скъпи комплексни услуги, но срещу по-солидна гаранция от гражданите.

От любезни по-любезни.

- Добре - рекох, - имаме и едно дворно място, близо три декара е. Ще го заложим и него. Има беседка и бунар.

Ведри усмивки покриха банкерите и офисът стана още по-светъл.

- При такова обезпечение ще имате пари и за торта. Ще можем да разгледаме и пакет за заем за килограм колбаси плюс четири свински котлета. И само 6 процента лихва. Може да проверите - в този момент никъде няма такава лихва за хлебен заем... Но има детайл, който веднага трябва да уточним. Заемите за колбасите и въобще за месните продукти много трудно се дават. Иска се да внесете поне 10 на сто от сумата предварително в банката.

Това вече беше неочакван удар!

- Как може такова нещо, това са много пари! - почти проплака съпругата ми.

Реших да се направя на печен мъж.

- Това е обир! Не напразно ви ругаят по телевизията, че печелите от въздуха!

- Господине - отговориха ми меко, - това е задължително изискване и гаранция, че няма да похарчите парите за друго.

- Какво друго - искам да си взема килограм колбаси за сандвичи!

- Ще имаме семеен празник - повтори съпругата ми.

Банкерът отсреща тежко въздъхна.

- Лично аз ви вярвам. Но има доста нелоялни клиенти и това ни прави предпазливи. Банката им отпуска заем - примерно да обядват семейно в бирария, а те отиват и с парите направо си купуват кокошка, кайма или разни други продукти и ги отнасят вкъщи.

- Нашата политика изисква лоялност, уважение, но и сериозни гаранции. Има крайно некоректни хора - дори да им отпуснем заем, примерно, за храна за домашния любимец, те отиват в големите хранителни вериги и си купуват я кренвирши, я някаква наденица.

Банкерът пак въздъхна, сякаш вадеше заема ни от личния си портфейл.

- Разберете ни правилно. На нас ни трябва гаранция, че вие ще похарчите заема точно за това, което ще запишем в договора.

- Добре - съгласихме се ние. - Пригответе документите за заема.

- Браво. Спираме се значи на заем за един хляб, три банички, една дузина тулумбички, торта, както и килограм колбаси плюс четири свински котлета. След час може да подпишете договора и да вземете и погасителния план.

После се изредиха всичките да ни стиснат ръцете.

- Смело решение. Това е едно добро капиталовложение. Никой не знае колко ще струва месото утре. За хляба да не говорим!

Благодарихме и излязохме да подишаме чист въздух навън. За него все още никой не ни искаше нито стотинка.