От няколко дни вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветанов е захапал израза "реални политики" и си го върти неуморно из устата. Каквото и да го питат, той си дъвче тия реални политики и това е основополагащ елемент в матрицата на изящната му реч.
По принцип в неговите думи е малко перверзно да се търсят подтекст, подводни течения или дълбоко заровен ключ. И все пак - независимо дали той съзнава това, има какво да се намери под повърхността.
Това, което иска Цветанов, всъщност се доближава до концепцията Realpolitik. Това е политически курс, въведен от "железния канцлер" Ото Едуард Леополд фон Бисмарк-Шьонхаузен, голям държавен деец, домакин на Берлинския конгрес, архитект на Берлинския договор от 1878 (сложил мир в Европа за известно време), пословичен с коравите си, дори мракобесни методи на управление. Концепцията Realpolitik по същество е макиавелизъм - по-малко идеология, повече прагматизъм, равновесие на силите; в политиката всички средства (например специални разузнавателни) са позволени, тя е изкуство на възможното. (Аналогиите с възгледите на Цветан Цветанов сами се набиват на очи, затова не ги изтъкваме.)
Потомък на тая върволица (Макиавели, Метерних, Бисмарк) е също Хенри Кисинджър - може би най-влиятелният мислител в американската политика от миналия век. Макар че е радикален прагматик, той обича да казва: "Циниците никога не са построили Катедрала"... Това би го казал и Цветан Цветанов, ако можеше да говори.
С други думи - не се подвеждайте по невнятните прононси на Цв. Той е способен, решителен, прагматичен, амбициозен и съвсем не безобиден човек.
